В началото на 20 век американският химик Хърбърт Доу изобретил нов метод за добиване на бром чрез електролиза, което давало възможност да се продава бром на цена 36 цента за паунд.

Това не се харесало на немските индустриалци, които до този момент се явявали монополисти по производството на бром., продавайки го по 49 цента за фунт.

Желаейки конкурента да банкрутира те започнали дъмпинг  продажба на брома в САЩ с неизгодна за себе си цена от 15 цента на фунт, знаейки, че Доу не може да се конкурира с тази цена дълго време.

Но Хърбърт не бил глупак, започнал чрез посредници да изкупува дъмпинговия немски бром в Америка. Прекупвайки го, той го изпращал обратно в Германия и го продавал на цена 27 цента за фунт.

Германците недоумявали:

– От къде се появи в Германия по-евтин бром? Кой изкупува всичкия ни товар в Америка?

Те не осъзнали, че ги бият с тяхното оръжие. Те понижили цената на брома до 10 цента за фунт и благодарение на тактиката на Доу се стигнало да падане на цената на брома в Германия.

Докато се открие фокуса, Доу не само устоял на дъмпинговите цени в САЩ, но забогатял от разликата в цената. Освен това съумял да превземе от германците собствения им пазар на бром.

Има няколко многогодишни програми за обучение на висши примати  на езика на жестовете,  в които те до известна степен демонстрират обучаемост.

Приматите отговарят на зададените въпроси, но никога не задават такива.

Някои експерти предполагат, че именно задаването на въпроси е основната разлика между познавателните способности на хората и животните.

Въпреки това учените са чували въпрос от папагала Алекс, който за 30 години живот е усвоил около 100 думи, включително форма, цвят, и пространствени концепции.

Веднъж той попитал: „Какъв цвят съм аз“ и получил отговор: „Сив“. И папагалът запомнил тази дума.

Един човек пожелал да отмъсти на друг, затова купил змия, надявайки се да направи така, че змията да ухапе обидилия го.

През нощта, за да не го види никой, обиденият отишъл при ловеца на змии. Избрал първата попаднала му змия, платил за нея и я сложил в пазвата си, за да скрие непочтените си намерения от любопитните очи.

Той се надявал в скоро време да срещне този, който го е обидил и да направи така, че змията да го ухапе. Но съдбата решила друго и обиденият дълго трябвало да очаква тази среща. През цялото това време той носел змията  в пазвата си.

Когато накрая срещнал този, който го обидил, той привел плана си в действие. Ухапаният извикал от болка

– Защо викаш? – попитал обиденият. – Аз дори не плача.

– А защо трябва да плачеш? – триейки ухапаното място, попитал ухапания.

– Погледни тялото ми, то цялото е нахапано от тази твар, която носих в пазвата си, докато те срещна.

Обиденият разтворил дрехата си и показал раните по тялото си.

– Хубаво е, че змията не е отровна, – каза обиденият.

– И какво, струваше ли си? – попита ухапания.

В началото на април 1933 г. станало известно, че банковите сметки на Айнщайн в Берлин били конфискувани. Загубата на 30 хиляди марки не натъжила учения. Той се оказал достатъчно прозорлив, защото очаквал такова развитие на събитията.

От финансовата помощ на холандските си колеги Айнщайн се отказал, защото всички свои приходи извън Германия той превеждал по сметка в Лайден и в Ню Йорк, така че особени материални затруднения не изпитвал. Всеки, който го е познавал, знае, че ученият малко се интересува от битовите си проблеми.

Икономичната му съпруга Елиза убеждавала мъжа си да протестира и да привлече световното внимание към безчинствата на нацистите, за да получи някаква материална компенсация, но физикът решително се отказал, той не искал чрез влиянието си в света, да решава личните си неуредици.

Отнасяйки се към много житейски проблеми с хумор, Алберт и в този случай намерил повод да се пошегува:

– В Берлин оставих яхтата и приятелите си. Хитлер взе само първата, що се отнася до последните, явно е оскърбително.

Не можем да си представим живота на нашата планета без слънцето. Всеки от нас е виждал прекрасни залези и изгреви, от които човек не може да откъсне поглед.

Но можете ли да си представите как изглежда небесното светило на Сатурн?

Сатурн е може би една от най-разпознаваемите планетите. Слънцето отстои от Сатурн на 1,5 милиарда километра, 9.5 пъти по-далеч отколкото Земята се намира от Слънцето, но свети не по-малко ярко.

Лъчи, дължащи се на кристали вода и газове, се пречупват, създавайки невероятни оптични ефекти като ореоли и фалшиво слънце.