Казват, че за да може човек да създаде шедьовър му е необходимо вдъхновение, вяра в себе си и великолепно майсторство. Твърдят, че шедьоври създават само гениите.

Разбира се, това твърдение е вярно, но не напълно.

В края на краищата, някои впечатляващи произведения на изкуството могат буквално да се появят от изневиделица! При това, тяхната красота и оригиналност, няма да бъде поставена под въпрос.

Например, можете да пуснете на пода бои, а те се смесват в оригиналната и красива картина.

Не вярвате ли? Тогава вижте тази картина. Тя е пример за случайност и непредсказуемост, но въпреки това е шедьовър на изкуството

Тя просто смеси боите, а получи цяла космическа Галактика.

През 1975 г. е направен специален прецизен експеримент за измерване на неравномерността на часовника в самолет, който прелетял над залива Чесапийк, намиращ се в близост до устието на река Потомак, САЩ.

Самолетът летял 15 часа. За това време часовникът на борда изпреварил този на земята.

Поради ефектът на неравномерност в изменящия се гравитационен потенциал – самолетът се издигал и намалявал височината си, а също заради неравномерността, поради движението, системата отчела относително неподвижен часовник.

Часовниците на земята отчитали време намиращо се в гравитационно поле, с по-голямо значение на гравитационния потенциал. А тези на борда на самолета отчитали време в гравитационното поле с малко значение на гравитационни потенциал.

Тази разлика на часовниците за 15-часов полет достигна 53 наносекунди. В същото време, часовниците намиращи се на борда на самолета се движели относително, а тези на на земята били в покой, изоставайки от първите.

Този ефект бил значително по-малък. За 15 часа полет изоставането било само 6 наносекунди. Двата ефекта показали избързване на хода на часовниците с 47 наносекунди.

Точността на измерване на неравномерния ход е била повече от един процент. Така в резултат от преките измервания, била демонстрирана нееднородност в хода на времето в различни точки от пространството и различни координатни системи.

В един град живеел един търговец. Всеки път, когато продавал стока, мамел купувача, като му вземал повече пари. Така състоянието му се умножавало.

Но децата му боледували и той харчел много за доктори и лекарства. Колкото повече мамел купувачите си, толкова повече харчел за лечението на децата си.

Веднъж, когато търговецът седял в своя магазин и бил много разтревожен за децата си, сторило му се, че за миг небето се отворило. Той погледнал нагоре, за да види какво става там.

Видял ангели с огромни теглилки, отмерващи всичките блага, които Бог давал на хората.

Дошъл редът на семейството на търговеца. Когато ангелът взел да отмерва здравето на децата му, той сложил по-малко здраве, отколкото била тежестта на кантара.

Търговецът се ядосал и искал да се скара на ангелите, но един от тях се обърнал и му казал:

– Отмерването е правилно. Защо се сърдиш? Ние не даваме нужното количество здраве на децата ти, както и ти лъжеш клиентите си с по-малко стока от тази, която наистина са заплатили. Така ние вършим Божията правда.

Търговецът се обезпокоил, сякаш с меч го били пронизали. Той започнал да се покайва за измамата, която вършел спрямо купувачите си.

От тогава търговецът започнал не само правилно да отмерва, но понякога добавял и малко повече. А здравето на децата му се възстановило.

На площад Масена, за да могат зрителите да си отдъхнат, бяха пуснали Равел, звучеше Болеро. Старци танцуваха… Скоро щяха да пуснат и фойерверките.

Изведнъж се чуха тъпо звънтене и истерични писаци. Като че ли започваше война. Това бе ужасно. Чуваха се сирени, доброволци спираха колите си, за да дадат път на полицаите.

Всички бягаха. Мнозина плачеха.

– Какво става? – питаха хората, усещайки, че нещо не е наред.

– Камион се вряза в гъста тълпа от хора, – обясни някой уплашено и продължи да бяга.

На балкона на хотела стоеше 14 годишно момче. То гледаше с ужас как камион, който се носеше по улицата със скорост около 70 километра в час, съзнателно се вряза в тълпата и мачкаше хората. Това щеше дълго време да остане в съзнанието му и щеше да се явява като кошмар в сънищата му.

Всичко бе станало внезапно. Суматоха, отчаяни викове …. цялата картина бе жестока и зловеща. Хората тичаха, крещяха, стенеха и носеха на ръце децата си. Всеки бягаше, за да спаси живота си.

Хората се блъскаха, тичаха по улицата. Младеж се помоли на мъж, който стоеше на прага:

– Моля ви пуснете ни вътре.

Човекът се дръпна, след него влязоха още няколко души и треперейки чакаха да свърши всичко.

Виктор мислеше, че това е някаква шега, но след това видя камион да се движи на зигзаг към него. Той побегна с другите търсейки безопасно място.

Врати се отваряха и приютяваха, част от бягащите.

Това беше ужасно клане. Имаше тела навсякъде. Камионът мачкаше всичко по пътя си. Той караше криволичейки и хората не знаеха на къде ще отиде след това.

За камиона нямаше прегради, той сриваше стълбове и дървета.

Някой хора се бяха качили на вратата на камиона, опитвайки се да го спрат.

Накрая всичко свърши. Разчленени и обезобразени тела лежаха на улицата. Беше ужасно. Хората падаха и плачеха над телата.

Мъртвите изглеждаха много, покриха ги с по един бял чаршаф. Мъката и болката щяха да продължат много след това.

Ние не бива да живеем в свят като този. Необходимо е любовта и мирът да се установят между хората. Тогава няма да бъдем свидетели на такива кървави трагедии.

Лесничеят Игнат затъгувал, че не минава ден без неприятности. Едва не заплакал, но решил да каже за това на Бога.

Изведнъж той се загледал в кълвача, който чукал по клона на едно дърво. Целият ствол затреперил от тези удари. Дървото завикало:

– Много боли. Моля ти се, не издълбавай в мен такива големи дупки.

– Ще загинеш, ако отлетя. Ще те унищожат личинките. Сега те лекувам, изтрий ненужните си сълзи.

Когато лесничеят чул този разговор се усмихнал. Разбрал, че трябва да се огледа малко.

Открил, че доста боклук се е събрал, смърди на ларви – грехове, които тегнели в живота му. За това имал и проблеми.

Раздели ли се с греха, всичко край него ще ухае на свежи цветя и тъгата ще изчезне.