„Да се нахранят 200 хиляди души само с един хляб“ – тази библейска история са реализирали мексиканските сладкари.
На централният площад в мексиканския град Сокало се появило огромно произведение на „сладкарското изкуство“. Дължината му била 1440 метра и тежало 9,3 тона.
Невероятният хляб е представен на общността като част от католическите празници. При приготвянето на това невероятно сладкарско произведение, украсено с захаросани цветове в зелено, бяло и червено, отговарящи на знамето на Мексико, са взели участие над 2 хиляди сладкари. Те са изразходвали 5 тона брашно, повече от 2 тона захар и маргарин, 900 кг мая, както и редица други традиционни съставки.
Мероприятието по представянето пред публика на големия хляб, начело с кмета на града Мигель Анхель Мансера, привлякло вниманието на десетки хиляди туристи и местни жители.
След представянето са раздадени, безплатно 200 хиляди парчета от огромния хляб на присъстващите.
Мексиканските сладкари вече няколко години приготвят хляб с огромни размери. Неговото традиционно представяне в град Сокало става на 6 януари, когато католиците отбелязват Богоявление.

Жител на йеменския град Таиз Слем Аяш обещал да даде дъщеря си за съпруга на млад мъж, който поиска ръката й, ако му даде милиона “ харесва “ в социалната мрежа на Facebook.
Това необичайно изискване се обяснява с това, че бъдещият тъст е поет, а творчеството му не се ползва с голяма популярност в Интернет. За претендентите на ръката на момичето се дава един месец за изпълнение на поставеното искане.
Тази новина бързо се разпространила в мрежата. Йеменци съчувствайки на поета и жениха призовали ползващите Facebook да бъдат активни и да не жалят “ харесва „, за да стане сватбата по-бързо.
Поетът се надява, че цялата тази необичайна история не само ще му донесе популярност, но и ще се превърна в пример за други родители на булки, които ще преминат от традиционно откупване на невястата към цифрово.
Размерът на зестрата в страната в момента възлиза на около един милион реала или 5000 щатски долара, които не могат да си позволят повечето от ухажорите.

Церемонията по откриването на най-голямата елха в света е станало в Губио и се е превърнало в ежегодна предрождествена традиция.
Тази необичайна елаха представлява силует, на южния склон на планината Инджино, създаден от 1040 неонови светлинки, съединени помежду си с електрически кабели с дължина близо 19 километра.
Елхата е висока 950 метра и широка 450 метра. Нейният връх е окрасен с рождествена звезда, сменяща цвета си на всеки 5 минути.
Тази елха украсява планината повече от 30 години, а през 1991 г. е вписана в Книгата на рекордите на Гинес като най-голямата новогодишна елха.

В навечерието на Рождество заведенията в Неапол работят на необичаен принцип: „Заплати две чаши кафе и в замяна ще получиш една“.
Странно, но това привлича и „работи“ между клиентите.
Тази традиция на „спряното кафе“ или платено в полза на бедните, се е появила още с появата на първите кафе машини, в началото на 20 век. Тогава не всеки е можел да си позволи чаша скъпо струващо кафе.
Популярността на тази традиция се е върнала в последните години, когато беше Италия  нападната от бедността.
В тези дни, ако клиент иска да демонстрира собствения си успех и щедростта си, заплаща кафе за себе си и едно за съвсем непознат беден или бездомен човек.
Ако някой отиде с надежда да похапне в някой бар, получава и безплатно кафе, платено от някой друг посетител преди това.
Днес, когато под влияние на кризата по улиците на Неапол се  тълпят множество бедни, възраждането на тази “ акция“, която  е въплъщение на взаимност и солидарност, е много навременна.
Собственици от 200 бара в Неапол са включени в тази „кампания“. Те насърчават своите клиенти за благотворителност, като правят прилична отстъпка за тези, които решат да почерпят съвсем непознат човек.

В южната част на Норвегия има много малки ферми. И във всяка ферма има магазин, в който се продава всичко, което се произвежда във фермата. Тук можете да намерите: пресни яйца, консерви и конфитюри, зеленчуци, картофи и всякакви видове плетива за деца.
Интересното е, че в магазина няма продавач.
В един от ъглите на магазина има калкулатор, чрез който можеш да изчислиш колко дължиш. Близо до него има кутия с пари, където ти оставяш тези, с които плащаш това, което си взел, а до нея има чугунена кутийка, от която можеш сам да си вземеш рестото.
Тук никой  не би злоупотребил с доверието на стопаните. Те нямат време да стоят в магазина, защото работят на полето.
Едва ли ще видите такъв магазин някъде. Въпреки, че някой ми спомена, че подобно нещо съществувало в кантоните на Швейцария.
Питам се: „Може ли да съществува такова нещо у нас?“
Това не е фантастика, а реалност. Осъществяването на такъв вид магазини е възможно, само ако хората са честни и не биха направили на другите това, което не желаят да им се случи на самите тях.
Къде изгубихме, чесността, добротата и любовта? Защо ги заменихме с алчност, корупция и омраза?