По-голямата част от американците не са уверени, че децата им ще имат по-добър живот. Според проучване на общественото мнение, проведено от NBC и Wall Street Journal, съмнения по този въпрос са изказали 76 % от анкетираните.
Социолози предложили на американците да изберат кое твърдение е по-близо до гледната им точка: че САЩ е страна, където всеки, независимо от произхода си, с упорита работа може да успее или че увеличаващата се пропаст между богатите и останалата част подкопава възможностите на всеки американец да си осигури по-добър живот. Парадоксално е, че в една страната на „равните възможности“ повече от половината – около 54 % – избрах второто твърдение, а в „американска мечта“ вярват само 44%.
Феноменът на песимизма в обществото бе повдигнат в неотдавнашна реч в Сиатъл от президентът Барак Обама. На фона на кризата в някои региони на света, по негово мнение, „много от тях са загрижени заради усещането, че старият ред е разрушен, но ние не сме достигнали желаната точка в смисъл на създаване на нов ред, основан на други принципи, хуманизъм и икономиката за благото на всички хора“.
Значителна част от избирателите не вярват в „американската мечта“, като реална възможност, въпреки че това е била идеятоа на която се е основавало обществото до скоро.
Авторите на изследването предполагат, че това може да бъде преходен период до момента, когато ще се създаде „нов ред“. „Въпреки това, несигурността оставя отворена врата, че идеята може да се разрастне и становището за по-добра Америка може да остане като минало в съзнанието на много хора“, – заключават те.

В някои части на Индия, правилата за безопасност по пътищата не се отнасят за жени.
Например, жените не са задължени да носят каска, когато пътуват с мотоциклет. Това води до загубата на хиляди живота на жени за година.
Защитници на правата на жените твърдят, че това се дължи на обезценяването на живота на жените.
Поддръжниците на закона се опират на това, че просто се грижат за косата и грима им.

Във Венецуела програмисти са разработили шрифт за текстов редактор ChávezPro, който напомня почерка на известния политик.
Компютърните специалисти изучавали почерка на Чавес от писмо, което написал през 1992 г., когато се е намирал в затвора след неуспешен опит за преврат.
Творческата група  Creative Trench е отворила онлайн страница точно на 28 юли, от където безплатно може да се изтегли новия шрифт.
На този ден във Венецуела са се провели възпоменателни събития, посветени на шейсетата годишнина на Чавес.
Почеркът на бившия лидер е известен на всеки венецуелец, защото Чавес се е появявал на телевизионния екран в продължение на много часове, през които е обяснявал на гражданите своите политически идеи, като използвал постоянно диаграми и чертежи, които сам изписвал на една дъска.
Автографът на Чавес в „социалистически“ червен цвят е също символ на Венецуела, както нейните държавни знаци, които украсяват сувенири, дрехи и стени на здания по цялата страна.
За символ се счита и изписаният образ на Чавес, който изпреварва по популярност къдравия Че Гевара.
Уго Чавес управлява Венецуела 14 години и умира на 5 март 2013 г., след тежко боледуване. Първоначално властите обявили, че тялото му ще бъде балсамирано и ще се постави в мавзолей, но по-късно решили да го погребат в саркофага в Музея на революцията  в Каракас.
Погребението на Чавес било предшествано от 10 дни отделени за прощаване с него в Залата на славата във Венецуелската академия. Според властите, дошли над 4 милиона човека, за да се простят със своя лидер.

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.