Чаят е интернационална напитка. Тя се пие в почти всички страни на света.
Японците, руснаците и дори египтяните за приготвянето на тази чудесна напитка използват чаени листа. По външен вид и вкусови качества чайовете рязко се отличават, тъй като приготвянето им в във всяка отделна страна става по различен начин.
Традицията на следобеден чай в Англия е възникнала през 1840 г., и обикновено се провежда между 14:00 и 17:00 часа.
По традиция, в насипно състояние чаят се запарва в чайник и се сервира с мляко и захар.
Понастоящем официалният следобеден чай, обикновено се сервира като закуска в хотелите и в магазини за чай.
Британците има много лека закуска, състояща се от чай и бисквитки, а през деня в кратките почивки също се пие чай.

В различните градове и страни съществуват закони, които за туристите могат да се окажат абсурдни.
Но независимо от това, те трябва да ги знаят, за да не си развалят почивката.
Тези, които скоро са решили да посетят Милано, трябва да са сигурни, че усмивката няма да слезе от лицето им.
В италианския мегаполис е наложена забрана за мрачни лица.
Законово изискване задължава всички да се усмихват, с изключение на тези, които са на погребението или при лекар.
Нарушителите на този закон се глобяват.

Изтезанията, до които прибягва сирийското правителство нямат официално име, но това не ги прави по-малко ужасни.
Затворникът затварят в камера, където той е „упакован“ в тесен съндък, който е твърде малък, за да се събере в него човек. Той трябва да лежи в неудобна поза, освен това ръцете и краката му са вързани.
За да се влоши още повече състоянието на затворника, съндъкът се наклонява на една страна или леко се повдига.
Това се прави с цел, храната, обикновено това е било твърдо сварено яйце, която хвърлят в сандъка, да се плъзга по дъното му и със своята миризма да дразни затворника.

Село Huangluo според китайските мерки не е много голямо, то има само 82 къщи, но е доста познато в света. Работата е там, че жените в това село имат много дълги коси. Средната дължина на косите на жените в това населено място е 170 сантиметра, а най-дългата коса достига дължина 210 сантиметра.
Село Huangluo е записано в Книгата на рекордите на Гинес като селище, където се срещат най-дългите коси.
При жените много отдавна се е създала традиция да запазват косите си дълги. Те вярват, че дългата коса носи късмет и щастие. Е, дългите коси на местните жени привличат много туристи, които отиват специално в това село за да видят дългите кичури на местните красавици.
По-рано пуснатите коси на жена от Huangluo можели да видят само децата и съпругът ѝ. Но тази сурова традиция била премахната през 80-те години на миналия век. Сега жителките на Huangluo радостно показват своите разкошни дълги коси на всички дошли, без да се страхуват от порицание.
В Huangluo всички жени са дългокоси, но формата на прическата служи като символ. Например, ако косите са увити свободно в кръг, тяхната собственичка е омъжена, но без деца. Ако има отпред лъч, тя е омъжена, но с деца.
Да се грижиш за такива дълги коси съвсем не е лесно. Жените изразходват много време за сресването им. Косите си мият със специален местен „шампоан“ – вода останала след измиването на ориза.

По време на конфронтация между етническите групи в Бурунди, които са утихнали едва в последниет десетилетия, жителите на страната пробягвали големи разстояния на групи.
От една страна, за да изразходват натрупаната енергия, а от друга, ако се случи, да дадат заедно отпор на въоръжени групи.
През март 2014 г. президента Пиер Нкурунзиза забранил пробеците заявявайки, че по такъв начин някои хора прикриват своята подривна дейност.
Много представители на опозицията за попаднали в затвора заради тези групови пробеци.