Ръмеше слабо, но дъждът макар и слаб изобилно, мокреше. Чавдар пътуваше по пътя и си подсвиркваше.

Внезапно колата изгасна и моторът замлъкна.

– Сега ли точно трябваше да се случи, – негодуваше Чавдар. – Ще се измокря целия.

Той излезе от колата. Отвори предния капак и се вгледа внимателно, търсейки проблема.

Така стоя доста време, без да разбере причината за повредата.

До него спря луксозна кола, а от нея слезе солидно облечен мъж и попита:

– Искате ли помощ?

– Не знам какво ѝ страна, изведнъж млъкна и спря, – обясни раздразнено Чавдар.

Мъжът надникна под капака, пипна нещо около двигателят и колата запали.

– Какво ви дължа? – очите на Чавдар грееха с благодарност.

– Нищо, – отговори мъжът. – Аз съм конструирал тази кола и ми е неприятно, когато видя, че тя се е повредила и не върши работата, за която е предназначена.

Така и Бог няма да ни подмини, ако види, че нещо не е наред с нас. Той веднага ще ни се притече на помощ.

За Него не е присъщо да замества повредените хора. Желанието Му е да ги поправя, защото не иска да се отърве от тях, а по-скоро те да се променят.

Бог се тревожи, когато ни види, че не живеем живота, за който ни е създал, но изпитва огромна радост, когато побеждаваме, вървим напред и вярата ни расте.

Не се отказвай от Бог, защото Той никога не ще се откаже от теб.

Довери Му се още днес. Той няма да те остави да паднеш, да се спънеш, нито да се поклатиш. Щете изведе от пустинята с високо вдигната глава.

Родителите на Наталия бяха чудесни хора и искаха най-доброто за нея.

Те често посещаваха Божия храм, а за Наталия можеше да се каже, че тя израсна в църквата.

До тук добре, но дойде проблемната тинейджърска възраст.

Въпреки предупрежденията на родителите си, Наталия започна да се среща с Боби.

– Той не ходи на църква, – предупреждаваше я баща ѝ.

– Това би могло да се промени, нали е с мен, – самонадеяно отговаряше Наталия.

– Чух, че имал проблеми с алкохола, – притеснена каза майка ѝ.

– Той ще се оправи, – защитаваше го Наталия, – нали знаете в какво проблемно семейство е израснал. Освен това, Боби не всякога пие. В повечето случаи е огорчен и нараняван, нали самият той ми разказва за тези неща.

И как нямаше да го защитава, като бе влюбена до уши в него.

Двамата се ожениха.

След няколко месеца животът на Наталия се превърна в същински ад.

Проблемите на Бил с пиенето прераснаха във физически тормоз и побоища.

На Наталия нищо друго не ѝ оставаше, освен да се разведе с него.

Тя бе съкрушена.

За това децата на Бога не трябва да се женят за децата на дявола, защото ще си имат проблеми със „свекъра“ или „тъста“.

Хубавото е, че Бог никога не се отказва от нас.

Възстановяването след неправилен избор е тежко преживяване, но Господ винаги е готов да ти даде ново начало.

Посланието на Христос към нас е:

„Може да си си постлал в ада, но за Мен не си изпаднал толкова дълбоко в греха, че да не мога да те достигна и да те приема с отворени обятия.”

Град Виена бе нападнат от френската армия водена от Наполеон Бонапарт.

За Лудвиг ван Бетовен настана трудно време. Условията тогава се описват от него така:

„Какъв разрушителен, безпорядъчен живот виждам и чувам около себе си, нищо друго освен барабани, оръдия и човешка мизерия във всякаква форма“.

Бетовен имаше причина да бъде обезсърчен относно здравето си. Губеше слуха си и почти нищо не чуваше.

Сред този смут и отчаяние той успя да композира своя пети концерт за пиано.

Един писа за него:

„Това е върхът на цялата концертна музика, писана някога“.

Сега той е известен като Императора и този му триумф продължава и днес.

Всеки от нас лесно може да се обезсърчи от условията, пред които е изправен, но Бог работи във всяка ситуация. Той използва обстоятелствата, за да ни преобрази и дори да създаде шедьоври.

Можем да сме притиснати или объркани, но точно в този момент трябва да се обърнем към Бога. Той може да ни оформи, да ни усъвършенства, да ни научи и да направи невероятни неща чрез нас.

Ние сме просто „глинени съдове“, но Бог може да ни даде „съкровище“в тях.

Във всяка ситуация бъдете уверени, че Бог е с вас. Подчинете живота си на Него. Позволете Му да използва обстоятелствата, за да ви пречисти.

Странни са човешките представи, но още по изненадващи са отговорите на малките деца. Те ни подсещат за неща, на които не сме обърнали достатъчно внимание.

Един ден Дани стоеше край родителите си, които разговаряха с няколко души. Темата бе за семейството.

– Как може да познаете, че двама души са женени? – внезапно попита Дани.

Възрастните се стреснаха и изненадано погледнаха малкото момче.

– А ти по какво ще ги познаеш? – попита го заинтригуван баща му.

Дани смръщи вежди и важно заяви:

– Много просто, те крещят на едни и същи деца.

Да, момчето бе направило своето откритие.

И то си беше така, но бракът може да бъде много труден, независимо дали имате деца или не.

Финансите, комуникацията, интимността и понякога дори децата могат да станат източници на напрежение в отношенията ви.

Независимо от това, Бог иска бракът да бъде източник на радост, насърчение, утеха и благодат.

Студен и мразовит ден. Когато Никола докара семейството си с колата близо до дома им, той забеляза младо момиче, което бе леко облечено. То седеше на тротоара и плачеше.

Жена му, Атанаска веднага излезе от колата и тръгна към непознатата.

– Мога ли с нещо да ви помогна? – попи тя момичето.

– Бремена съм, а приятеля като разбра това, ме изгони, – изплака в отговор младата жена.

– А как се казваш“ – попита Никола.

– Зорница.

– Има ли къде да отидеш? – загрижено се обърна към момичето Атанаска.

– Да, при баба ми. Тя живее наблизо.

– Имаш ли нещо против, преди да те закараме при нея, да ти донеса малко дрехи? – попита Атанаска.

– Много ви благодаря …. Ужасно ми е студено.

Атанаска бързо изтича до дома си и се върна с топли дрехи и обувки.

Двете деца на Никола и Атанаска седяха на задната седалка и следяха всичко с ококорено очи.

След като закараха Зорница при баба ѝ, Атанаска ѝ пожела:

– Всичко най-добро, а ако имаш нужда от нещо, обади ни се. Видя къде живеем.

Зорница благодари, а Никола и Атанаска се прибраха у дома.

Децата им, които бяха свидетели на всичко, което се случи попитаха:

– Какво става?

– Защо тя беше на улицата леко облечена и без обувки?

– Сигурна съм, че постъпихме така както Бог би искал, – усмихна се Атанаска.

Децата се съгласиха, а Никола добави:

– „Гол бях и Ме облякохте“.