Думата „любов“ може да означава много различни чувства.
Ние казваме, че обичаме новия си дом, обичаме да ходим на почивка край морето, обичаме сандвичи с мармалад, шоколад, ….., обичаме някои телевизионни предавания, но и че мъжът и жената се обичат.
Да обичаш съпруга си или съпругата си, не е същото като да обичаш сандвич със шунка.
Но най-голямата любов е любовта, с която ни обича Бог. Любов, която Той я е доказал на дело.
Не сте ли забелязали, че може да не забележите за любов, за която само са ви казали, но няма да се усъмните в любов, която е показана на дело.
В Библията е написано: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“.
Това е истинската любов! Ще откликнете ли на нея?

Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

Момче на 4-5 години нервничеше на седалката във влака и немирно търкаше крака о пода. Останалите пътници виждаха, че детето е изключително развълнувано и възмутено. То стискаше ръцете си в юмрук. С широко отворени очи правеше забележки на майка си, която му четеше „Приключенията на Лукчо“.
– „Лукчо, Лукчо, – оглеждайки се на страни викаше бедния старец, когато го отвеждаха войниците …..“, – четеше майка му.
– Стига! – недоволстваше малкия. – Защо те търпят всичко това?!
– Принц Лимон има голяма армия и добре го охраняват …. – майката се опитваше да укроти сина си.
– Но те са много повече! – момчето удари с юмрук по книгата и тя се затвори. – Какви са тези? Нима не разбират?
Майката беше стресната от бурната реакция на сина си. Мъжът на отсрещната седалка отвори вестника си, погледна разбунтувалото се момче и ясно отсече:
– Защото са зеленчуци. Това е просто приказка, приказка за зеленчуци….

Какво представлява загадката?
Това е въпрос, на който с помощта на логически разсъждения се открива отговора. Загадката е средство за развитие у децата на умение да анализират, да разсъждават и да доказват.
Гатанките развиват у децата проницателност и интелигентност. Все пак това е начин от рано да търсят и научават нещо ново.
Загадките, гатанките и трудните въпроси се използват и в приказките. Нали всеки кандидат за принцесата трябва да реши как да преодолее препядствията, за да се добере до това, което трябва да отнесе на царя.
При древните гърци и германците отгатването на гатанка е било разнозначно на единоборство. В някои легенди и предания се казва, че който не намери отговора на загадката, него животът ще го разплаче.
В гатанките се описват характерни признаци на явленията и предметите. А децата много обичат такива. В последно време се появяват все повече логически и шеговити загадки, които привличат и задържат вниманието на децата.
Децата могат много дълго да размишляват над даден въпрос. Цялото им внимание е концентрирано върху това, да се намери правилния отговор.
Гатанките развиват творческото мислене на децата, задълбочават знанията им за света. А ако са и римувани, помагат на детето да се докосне до красотата и звучността на родния език.
Ако искате детето ви да се развие разностранно, започнете да използвате гатанки още от най-раната му възраст. Първоначално избирайте прости загадки с илюстрации, а след това постепенно преминете към по-сложните, за които трябва логическо мислене.

В човешката история хората често трябвало да крият лицето си зад маска. Днес много от тези предмети са доста странни.
Schandmaskes или „маска на срама“ е била форма на наказание в Германия през 17 и 18 век. Тя се носела за преразказване на мръсни вицове, клюки и други подобни социални простъпки.
Тази желязна маска била, за да унизи човека и да подчертае греховността му.
Маската предназначена за клюкари имала дълъг език, а на маската за безкруполните измамници – голям свински нос.