Акварелните бои разбрали, че ще ги разреждат с вода и се възмутили:
– Нима няма да се справим сами?
– Не, – казали четките – дори и с най-меката от нас, няма да можете да направите нищо без вода.
– Няма да се справите сами, – потвърдила хартията.
А художникът нищо не казал. Той разтворил боите с вода и нарисувал картина.
Картина, от която всички останали доволни.
Картината била нарисувана с акварелните бои. Бои, които били разтворени във вода.
Птиците записали своите малки в училището на совата.
В една безлунна нощ совата накарала малките птиченца да накацат на един клон и започнала да ги подготвя за живота.
Тя им дала знания, умения и навици по основите на науката за гадаене по звездите, за философската самота в хралупата и за организацията на животните през нощта.
След това провела изпит, дала им дипломи и им казала:
– А сега вървете и живейте!
След това влязла в хралупата си.
Настъпило утрото и изгряло слънцето. Учениците се огледали, на небето нямало звезди, нямало самота, а гората не изглеждала като през нощта. Как да живеят?
Те започнали да викат на совата:
– Ти ни подготви за нощен живот в гората, а ние сме птици живеещи на светлина. Как ще живеем сега?
– Сами се оправяйте, – въздъхнала совата и се потопила във философската си самота в хралупата.
Имало в Антиохия патриарх на име Александър. Той бил много милостив и състрадателен към всеки.
Един ден един от неговите писари откраднал няколко златни монети и избягал в Египетска Тиваида.
Там сред едно пусто място разбойници хванали писаря и го отвели навътре в страната.
Когато Александър научил за това, откупил затворникът за 85 златни монети.
Когато писарят се върнал, патриарха се отнесъл много добре към него.
Тогава някои от гражданите на Антиохия казали:
– Добротата на Александър не може да бъде победена от никакъв грях.
Случило се така, че едно овче стадо загубило пастира си. Тогава стадото решило да ги предвожда овена.
За това разбрали вълците и изпратили пратеник до стадото, който казал:
– Искаме да живеем с вас в мир и любов. Но като знак за добра воля от ваша страна, моля да ни предадете кучетата на стадото. Те толкова пъти са ни обиждали и гонили.
Овцете се зарадвали, че ще живеят в мир с вълците. И някои от стадото си спомнили:
– Кучетата лаеха и по нас.
– Хапеха ни, – оплакали се няколко от овцете, – когато пастирът им кажеше да ни прибират в кошарата.
И овцете предали на вълците кучетата. Стадото очаквало вече да живее свободно и в мир с вълци.
След кучетата паднал и овена. Вълците взели да прореждат стадото, защото овцете станали лесна плячка за тях.
Така се свършило със самоуправлението на овцете.
Един майстор цял живот правел оръжия и достигнал всички тайни на занаята си, до които още никой не бил се добрал.
И направил той меден щит, сияещ като слънцето и желязно копие, светещо по-ярко от лунната светлина.
Майсторът изнесъл на пазара щита и копието си за продан, като казал:
– Щитът е толкова як, че нищо не може да го пробие, а копието няма нещо, което да не може да прониже.
Събрали се хората на пазара и започнали да се възхищават на прекрасния вид и съвършенството на оръжията.
Един млад мъж наивно попитал майстора:
– А какво ще стане ако твоето копие удари щита ти?
Майсторът онемял. Той не могъл да намери думи, за да отговори на младежа. Всички се смели.
Така от необмислените си думи майсторът загубил славата си на най-добър в занаята.