Имало в Антиохия патриарх на име Александър. Той бил много милостив и състрадателен към всеки.

Един ден един от неговите писари откраднал няколко златни монети и избягал в Египетска Тиваида.

Там сред едно пусто място разбойници хванали писаря и го отвели навътре в страната.

Когато Александър научил за това, откупил затворникът за 85 златни монети.

Когато писарят се върнал, патриарха се отнесъл много добре към него.

Тогава някои от гражданите на Антиохия казали:

– Добротата на Александър не може да бъде победена от никакъв грях.

Един от най-странните грабежи е станал в Чикаго.
Късно вечерта двама крадци нахлуха в готвещия се да затваря „Макдоналдс“. Те настояха:
– Дайте веднага всичките приходи за деня и шест Биг-Мага.
Парите им дадоха веднага.
– Но за да притоплят хамбургерите, – казаха им служителите, – трябва да включим печка.
Недосетливите разбойници се съгласиха:
– Можем малко да почакаме.
Когато в прозорците на заведение замигаха полицейските сирени, крадците побегнаха. Взеха храната, но забравиха парите.
Когато полицаите ги хванаха, се оказа, че похитителите не бяха опитали нито един Биг-Маг.

В продължение на 53 години Джон Уесли проповядвал Евангелието в Англия. За това, че той изобличавал хората за греховете им, те решили да го убият. Уесли бил хванат на един черен път. Разбойниците хванали коня за юздата, свалили проповедника и жестоко го пребили. Уесли не се съпротивлявал. Когато му се отдала възможност застанал на колене и започнал да се моли.
Първите думи на неговата молитва били:
– Отче Небесни, прости им.
Смутен от тези думи, главатарят на разбойниците неочаквано заповядал:
– Не го бийте повече.
След това се обърнал към Уесли и казал:
– Господине, кълна се, че повече никой няма да ти стори зло. Готов съм да те защитавам, даже ако трябва да пожертвам и собствения си живот.
Името на ръководителя на бандата било Жорж Клифтон. Всички го знаели като отявлен бандит и нечестивец. Никаква физическа сила не могла да сломи Клифтон, но смелостта, смирението, любовта и добротата на верния Божий служител го покорили.
Клифтон, възроден от силата на Исус Христос, посветил остатъка от живота си в проповядване на Евангелието в своята страна.
Смирението е отсъствие на тревоги. То не раздразнява, не досажда и не реагира на това, което другите ни правят. То е спокойно и тогава, когато никой не ни хвали или без вина осъждат, бият и унижават. То диша аромата на най-добрите цветя в градината на Божия мир.
Любовта стопля човешките сърца. Всичко, което е свято, добро, прекрасно, което може да бъде в човека и в света, всичко това се явява благоуханието на любовта. Любовта украсява и прави живота ценен. Животът без нея би бил немислим и безсмислен. Любовта е живителния еликсир на живота.
Нека да бъдем смирени и обичащи!

Пет мъдреци се заблудили в гората

Първият казал:

– Аз ще ида наляво, така ми подсказва моята интуицията.

Вторият казал:

– Аз ще отида надясно. Не случайно определят дясното за правилно.

Третият казал:

– Аз ще тръгна назад. От тук дойдохме, следователно ще изляза от гората.

Четвъртия казал:

– Аз ще продължа напред, гората непременно ще свърши и ще видя нещо ново.

Петия казал:

– Вие всички не сте прави. Има много по-добър начин. Почакайте ме.

Той отишъл до най-високото дърво и се изкачил по него. Докато той се катерел всеки тръгнал по избраната от него посока. От върха той видял накъде трябва да се върви, за да се излезе най-бързо от гората. Сега петият мъдрец можел да каже в какъв ред всеки от останалите мъдреци ще се добере до края на гората. Изкачвайки се най-високо успял да види най-краткия път. Той се оказал над проблема и решил задачата най-добре от всички. Знаел, че е направил всичко както трябва, а другите – не. Те били упорити и не го послушали. Той бил истински мъдрец!

Но това не било всичко….., защото и той се излъгал.

Всички мъдреци са постъпили мъдро и правилно.

Този, който отишъл наляво попаднал в гъсталак. Там трябвало да гладува, да се сражава с два звяра, но той се научил как се оцелява в гората. Този опит той можел да предаде на другите.

Този, който отишъл надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да граби заедно с тях. След известно време той успял да събуди у разбойниците нещо, за което те били съвсем забравили – човечност и състрадание. Някои от тях толкова силно били докоснати от думите на мъдреца, че зарязали разбойничеството и след неговата смърт продължили пътя му.

Този, който тръгнал назад направил пътечка през гората, която скоро се превърнала в път за всички, които искали да се насладят на гората, без да рискуват да се загубят в нея.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той отишъл на места, където никой не е бил и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животни.

Този, който се изкачил на дървото станал специалист по намиране на кратки пътища. При него идвали всички, които искали бързо да решат проблемите си, дори ако това не водело до тяхното развитие.

Така петимата мъдреци изпълнили целите си.

Умейте да се издигнете нагоре и да вижте най-краткия път. Позволете на другите да вървят по избраните си пътища. Признавайте всеки мъдрец, защото всеки път е важен и достоен за уважени. Знайте, че и да видите финала, там винаги има продължение.

При един стар отшелник дошли разбойници и казали:

– Ще вземем всичко от килията ти.

А той им казал:

– Вземете всичко, което ви е нужно.

Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:

– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!

Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:

– Наистина, този човек е Божий.

Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.

Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.

Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?

В него те видели човек, който е с Бога.

Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.

Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.

Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.

С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.