– Шефе, искам да ви кажа, че моята заплата не отговаря на възможностите ми.

– Зная, но не бих искал ви оставя гладна.

През 1958г. Патриция Хароски, която работела като секретарка в една застрахователна компания, предложила нов празник – Ден на началника.
През 1962 г. този празник официално е одобрен от губернатора на щата Илинойс. Първоначалната идея била, работниците да поздравяват своите началници, да им благодарят, че през годината са били честни и добри към тях.
Традицията да се празнува този ден е поддържана в много страни. В този ден трябва да си спомним, че ръководител-това е професия, че работи без отдих, отговорно и за благополучието на подчинените.
Запомнете, шефа преди всичко е човек. Той също има своите недостатъци, както и ние. Защо ли в такива случаи виждаме само неговите?
Празникът е повод да поднесете подарък на ръководителя си, за да изразите уважение и благодарност.
Е, за мотивите при поднасяне на подаръка и майсторската физиономия, която ще лепнете при това, няма да говорим. Какво пък, за някои това е време за растеж в службата и получаване на бъдещи облаги.
Празникът си е празник. Подаръците и уважението са на място, ако ги поднасяте искрено.
Ако не уважавате човека, просто не си правете труда.

Израелски деца са щастлива, че Рош Хашана идва толкова рано през тази година. Този празник започва вечерта на 8 септември. Само седмица след това деца ще се завърнали в училище.
Родителите са по-малко ентусиазирани от това, че връщането в училище ще бъде толкова скоро след дългата и гореща лятна почивка, но Рош Хашана е радостно време, така че никой не се оплаква много.
Той е известен като Празник на тръбите. Отбелязва начало на така наречените библейските свети дни.
Датата на този празник се менят всяка година, тъй като тя се маркира съгласно еврейския календара, който е лунен календар. Ето защо Рош Хашана, пристига, толкова рано през тази година за разлика от други години. Ако горещините от август продължат, местните евреи и библейските-наблюдателен християни ще бъдат доста затруднени по време на празника.
Рош Хашана обикновено се характеризира с молитви в местната синагога или на западната стена в Ерусалим за тези, които могат да отидат там. Тези молитви са придружени от звука на традиционен рог – шофар, датиращи от библейски времена.
Израелски семейства след това дълго и бурно празнуват в семейството и с приятели. Забележителност на празникът е резени от ябълка потопена в мед. Това е символ на надеждите и пожеланията за сладки и плодотворни години напред.
Дори и да не можеш да бъде в Израел, все още можете да отпразнуваме този радостен ден у дома.

Традиция за отбелязване на този ден идва от Финландия. Легенда разказва, че през Средновековието седем християни скрити в една пещера, избягвайки гнева на римския император, проспали 200 години.
Според местните, същата съдба ще сполети всеки, който спи до късно през деня, повече от обичайното. Независимо от печалното събитие днес се организира празник с оригинални мероприятия.
Легендата е осъвременена в разказ за хора, които заспали и когато се събудили разбрали, че света около тях се е променил.
През 1652 година отец  Хомине дал началото на този празник  в памет на 7 -те заспали християни. Веселият карнавал посветен на сънливците е въведен много по-късно.
Този празник в Европа се празнува в различно време, а във Финландия на 27 юли.
Туристите почиващи във финладските курорти смятат, че древният обичай е отлична възможност да се забавляват.
Първи жителите на град Нантали са започнали да организират този празник.
По традиция героят на денят става най-ленивият и обичащ да си поспива до късно жител. За да го заредят с бодрост, жителите на града го хвърлят във водата на пристанището.
Сънливеца избират отрано, но името му не се знае до последния момент.
Рано сутрин, в 7 часа, покриват сънливеца с одеяло, за да скрият лицето му. Отвеждат го на пристана и едва тогава публиката вижда кой е избраният. След церемонията на хвърлянето във водата, празникът се премества на централния площад, където продължава до вечерта.
Любопитно е, че между избраните сънливци има и жени.

Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на  дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де –  Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция  Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов  учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки  и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на  Сен – Андре – де –  Кюзбак.

Голи водолази само с тръба за дишане са привлекли вниманието на стотици хора. И всичко това не е за забавление, а за добра кауза.
Целта на мероприятието е била  хората да узнаят за  бедственото положение на Големия Бариерен риф.
На остров Магнетик са установени повече от 18 рекорда, но случилото се е било част от празнуването на Денят на океана. Събитието е било организирано от туристическа база на брега в залива Нели.
Един от участниците заемащ висок пост, като генерален директор, много е нервничил, че трябва да остави дрехите си на плажа и гол голеничък да се гмурне във водата.
Екипировката била само тръба за дишане и очила. Сред плаващите е имало англичани, ирландци, испанци и новозеландци.
В рамките на тържествата свързани с  Денят на океана били организирани детски мероприятия и концерт.