Един лекар отишъл като мисионер в Индия. Той отдал всичките си сили и знания, за да помогне на болните и страдащите. Индийците го обикнали, защото състрадавал и съчувствал на болките и мъките им.

Един човек виждайки колко е популярен този лекар, попитал един индиец:

– Защо обичате и сте толкова предани на този лекар? Той дори не е от вашия народ!

Индиецът казал:

– Моята болка той прие като своя.

Така и Исус дойде за болните и наранените. „Взе на Себе Си немощите ни и със болестите ни се натовари“.

Той дойде да спаси хората, да уталожи Божия гняв и да ги изкупи от тържищата на дявола. Христос възтържествува над смъртта и ада. И го направи по единствено възможния начин – чрез Голгота.

Тя бе толкова отрупана, че ако някой искаше да сложи още нещо на нея щеше да се разпадне под тежестта на множеството чинии, тавички, подноси, тарелки пълни с какво ли не.

Ето там се подавяше салата с накъдрена прическа от зеле. В нея късчета от моркови сияеха като нажежени кристали в пещ. Белокаменни скали от пухкав хляб приканваха възторжено към себе си. Кюфтенца в златиста премяна ухаеха на загоряло олио. Сметана с пълнеж от орехи и стафиди приветливо помахваше перчем от широки чаши повдигнати на тънко краче.

Чаши с пенлива бира мамеха очите. Гъсто червено вино като кръв тайнствено загатваше за въздействието си. Лимонада в кристални чаши отразяваше светлината.

Пиле загубило перушината си важно излагаше на показ загорялата си кожичка обилно напоена в мазнина.

Сладолед застинал в чудновати форми изваяни от майстор Мразко, блестеше окъпан в светлина. Безброй пастички, сладкишчета и тортички диплеха пъстрите си роклички, показващи новата мода на настъпилата пролет.

Наоколо се чуваше безразборен шум. Преплитаха се нежни женски гласове с грубовати баритони и чуруликащи детски гласчета

Големи и малки ръце се протягаха напред грабваха скъпоценния си товар и го отнасяха нейде там сред двукраки гиганти жадно вперили поглед в отрупаната трапеза.

На такъв личен ден звънеше смях и се носеше песен, която изпълваше сърцата с радост и много любов.

През прозорецът срамежливи слънчеви лъчи любопитно надничаха, очаквайки някой да ги покани на празника. Малка уморена пчела привлечена от множеството аромати закръжи над масата. Зловещи въоръжени ръце се устремиха към нея. Тя още повече се обърка и забръмча безпомощно.

Малки уплашени детски очи със страх следяха преследването. Жертвата на сантиметри избягваше поредния удар, но не знаеше вече на къде да лети. Отчаян детски вик разтърси преследвачите:

– Не я убивайте, тя е Негово творение. Нали днес празнуваме, за да си спомним Неговата саможертва.

Настъпи тишина. Нежни женски ръце бавно и търпеливо насочиха объркалата се крилата животинка към прозореца. Още малко и празникът щеше да бъде съпроводен с една ненужна смърт.

Духовете се успокоиха, а празникът продължи с невиждана радост и спонтанно облекчение. Спасителят отново се бе намесил, за да възтържествува мирът и любовта.

В пролетната вечер след зноя на деня чух небесен звън.

Тази нощ сънувах Твойте рани и тихо си поплаках наяве и на сън.

Плаках за Теб неразбраният, неприетият и разпънат на кръст.

Плаках за себе си и за света, където хищнически, ястребови пръсти грабят безжалостно всичко човешко останало у нас.

Плаках за старите, каменни сърца, които не знаят какво е милост, милосърдие, прошка и любов.

Но ето идва светъл ден, ухаещ на цветя и гълъби се носят в небето. И в сърцата ни запява възкресенска сила, предизвикваща ни да протегнем ръце и с пръсти да помилваме децата, птиците  и всичко около нас.

Всяка година на Великден в гръцкия град Вронтадос на остров Хиос се случва ракетна война.

Общогръцката традиция да се пускат фойерверки на този празник се е трансформирала там в конфронтация между две църкви, чиито енориаши пускат десетки хиляди самоделни ракети.

Целта им е да ударят камбаната на църквата на противниците им.

Победителят се определя на следващия ден, като се отчитат броя на точните попаденията.

В народното съзнание Страстният петък е свързан с редица обичаи и суеверия. Смята се, например, че изпечен хляб в този ден не плесенясва и изцелява всяка болест.

Моряците смятат, че такъв хляб е талисман против корабокрушения, а топлият изпечен хляб в този ден ще запази дома от пожар до следващия Велик петък.

В Русия на този ден по-богатите гощават своите близки и познати, на които празничната трапеза не е по джоба им.

На този петък не е желателно да се работи. Не трябва да се мушкат железни предмети в земята, като лопата, гребло, мотика, защото това ще донесе беда. В този ден не се садят растения, но ако посадите чушки ще имате двоен добив.

Изпрана и простряна дреха през този ден, никога няма да стане чиста. На бельото ще се появят кървави петна.

Много от обичаите са преминали от езически обреди. Някои от тях противоречат на християнската традиция.

Дали да  вярваш на тези обичаи е въпрос на личен избор.

Страстният петък е повод да спрем в нашето забързано ежедневие и да се запитаме: „Как живеем? Накъде отиваме?“