Погледнете тази кола, която привидно събира боклук. Тя е палестинска от Газа.

Конструирана е за стрелба по Израел, същинска катюша.

Такава кола отива до някое училище или детска градина и изстрелва залп от ракети.

В отговор на това израелски войници обстрелват мастото, от където са изстреляни ракетите. И след това, кой е виновен за смъртта на децата?

Времето за прелитане на ракетите до най-близкия град е 10-15 секунди, а времето между сирената и взрива е 2-3 секунди. Да се спрат е невъзможно.

Но светът осъжда Израел.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.

Тя  има твърде много недостатъци.

Например, прекъснати обеди и вечери, тревожни нощи и дълги, изтощителни часове на работа. Но тя си има и преимущества, защото животът на лекаря рядко бива скучен.

В сравнение с този на чиновника или на банковия служител той е пълен с разнообразни преживявания и е свързан с честа смяна на обстановката. Да не говорим за значението на работата от професионална гледна точка.

Освен това всеки момент може да се случи така, че служебните задължения да въвлекат лекаря в центъра на някоя драма или трагедия или в непосредствена близост с някое престъпление.

Вие максимум полагате усилия, за да укрепите семейното си благополучие, но не се получава. Може би правиш нещо не както трябва. Ето някои прегради, които може би те спъват.

Ние винаги искаме да ни разбират и понякога да ни съжаляват. Иска ни се да намерим виновник за всичките си беди. Например, ако сте жена имате малка възможност да направите кариера. Ако е пълна, всички я гледат накриво и не искат да я вземат на работа. Ако една жена е омъжена и има и деца, тя не се взима на работа, защото децата често боледуват. Ако не е омъжена дава й се нископлатена работа и е много заангажирана. Какво да правим?

Спри да се оплакваш и започни да действаш. Достатъчно сте плакали, време е да поработите. Не си доволен от работата си, овладей нова професия, която ти допада.

Не сте ли забелязали, че скъперникът плаща два пъти?

Става дума не за разумната спестовност, а за патологичната алчност. Това търсене на отстъпки, спестяване на доброто хранене….влошава здравето ти. Към икономиите трябва да се подхожда внимателно. Истински обезпечените хора са готови да платят за нещата реалната им стойност. Оценявайте възможностите и не икономисвайте там, където няма смисъл.

Желанието за бързо получаване на блага е път към финансова пропаст. Хората, които искат „сега на момента“, не могат да разберат, че ако си намерят работа със средна заплата в солидна компания, след време ще получат много повече. Такива хора пренебрегват образованието и отдават предимство на неквалифицирания, но добре платен труд.

За да събереш богата реколта, трябва да посееш. Ако искаш да изкараш добър плод, трябва да обработваш земята. Работи в перспектива и не жали силите си в труд и добиване на знания.

Времето е пари.

Неудачникът не цени времето си, но и това на другите. Дните, часовете и минутите се изнизват край него, като пясък през пръстите му. Този човек ще загуби много време, а от там и добри възможности. Може би трябва да си дадеш сметка за какво отива времето ти, за да станеш по-добър негов стопанин.

Чувала съм някой да се оплаква: „Не ми харесва това, с което се занимавам“.

Има много неща, които не са ни приятни. Не става въпрос за миенето на съдове или необходимостта да ставаш на разсъмване, а за това, че човек ходи на работа, която не обича или мрази бизнеса, с който се занимава.

Ако твоята работа не ти доставя удоволствие, преразгледай своите виждания за живота и прави това, което те удовлетворява.

Не казвайте, че на съседа му е по-добре.

Завистта е лошо чувство То усложнява общението с околните и подтиква човека към постъпки, които не съответстват на финансовото му положение. Приятелят ми има кола, а аз нямам. С какво аз съм по-лош от него? И не преценявайки възможностите си, човек прибягва до кредит, който по-късно не може да изплати. Не е време да се парадира сега със скъпи вещи.

Завиждай само на себе си! Погледни в огледалото. Нима не си красив и умен? Ти и без диаманти сияеш като звезда.

Ако искаш да си създадеш врагове, вземи пари на заем.

С парите взети на заем не можеш да си купиш добро име, репутация на щедър човек, не можеш да получиш добро отношение, нито чиста съвест или чувство за собствено достойнство

Ще трябва да се научите да казвате „не“, ако не на всички, то поне в някои ситуации.

Всички тези правила са прости и отдавна известни, единствено трябва да се приложат на практика.

Един истински водач трябва да прави не онова, което иска и харесва, а което е потребно. Властта не е опияняващото всемогъщество на някои ръководители. Тя не е безгрижната им игра със съдбата на подвластните, безконечната им веселба, която се превръща в безконечна оргия. Власт, това значи дълг и бреме. Безсънни нощи, в които да разбереш повелите на времето и на Бога на твоето племе, за да подчиниш на тях всички свои желания, дори себе си…
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.