Днес на 21 януари се празнува сравнително младия празник –  Денят на прегръдката.
Празникът се е появил през 70-те години на XX век в студентските среди на западноевропейските младежи.
На този ден момчета и момичета са се прегръщали едни други без някаква особена причина.
Според „поверието“, когато хората се прегръщат споделят дружеска топлота.
Съществуват и научни доказателства за полезността на прегръдката. Дружелюбното докосване повишава имунитета, стимулира централната нервна система, повишава нивото на хемоглобина в кръвта, както и хормона окситоцин, който предизвиква благоприятно разположение към други хора.
Прегърнете се и загърбете всичко лошо!

Опитвали ли сте някога да направите пиеса от истинския живот. На мен това ми доставя голямо удоволствие.
Нека перона на тази гара ни бъде сцена. От двете страни има достатъчно входове и изходи за „артисти“. На заден план е локомотивът, който върви.
Цялата тази блъсканица от хора минаваща напред назад са „действащите лица“, които сякаш дълго са репетирали. Но вижте, колко естествено е всичко това. Забележете, те изобщо не поглеждат към зрителите. И всяка група е самобитна, няма никакво повторение. Дори хамалинът, с купчината багаж, струпана на количката му, изглежда толкова реалистичен, че човек се изкушава да ръкопляска,
След тях тича притеснена майка с разгорещено лице. Тя влачи със себе си две ревещи хлапета и крещи на някой отзад: „Иване, побързай!“ А той отрупан с пакети и вързопи мълчаливо притичва отзад. След него върви изплашена малка бавачка, която носи дебело бебе. То оглася с мощния си рев обстановката.
Какъв прекрасен епизод. Забелязахте ли притесненото лице на бавачката?
За повечето от нас животът е скучен и еднообразен, като мина която е изчерпала ресурсите си. Но за човек, който е достатъчно наблюдателен, всичко това е края на една увертюра. Самата пиеса все още предстои.
Ето вие ходите на театър или кино и плащате за билет. А какво получавате срещу парите си? Някаква импровизация на ситуации, в които артистите се опитват да разговарят свободно и непринудено.
По-добре вместо в театър настанете се в някой влак и ще гледате реална пиеса. Разполагате с места на първия ред. Е, оркестър няма, но всичко се вижда ясно и за него не плащате нищо.
Питам се дали Шекспир е бил осеян от подобни мисли, когато е написал : „Целият свят е сцена“?
Прахосваме половината удоволствие, което можем да получим от живота, като не внимаваме достатъчно и пропускаме почти всичко, което става около нас. Вземете, който момент искате от него, дори да е съвсем тривиален, няма значение, защото принципът е един и същ.

Диригентът Алън Гилбърт, който ръководил преди няколко дни нюйоркската филхармония, прекъснал изпълнението поради звън от мобилен телефон. Оркестърът изпълнявал деветата симфония на Малер.
Телефонът звънял продължително във финалната част на произведението. Тогава Гилбърт спрял да дирижира. Обърнал се в посоката, където още звучал дразнещия звук и помолил да бъде изключен телефона. След спирането на нежелателния звук диригентът продължил работата си.
В интервю, Гилбърт е казал, че нищо страшно не се е случило. На мобилния телефон звучала мелодията Marimba.

Така смята американският дизайнер и еколог Грем Хил. В неговата квартира в Манхатан има всичко необходимо. Тук не става дума за минимум или отсъствие на елементарно необходими неща.
Например, в неговия дом има домашен кинотеатър, а останалите по-до късно гости могат да останат да нощуват на кревати, които се крият в подвижната стена. Работната маса на дизайнера може да се разтегне и да се използва от 10 човека.
Своето домашно жизнено пространство преуспяващият американски дизайнер е съкратил до 39 кв. метра. Ясно е, че ако говорим за едно голямо семейство, тази площ няма да е достатъчна. И все пак според статистиката, в света се наблюдава желание да се разшири жизненото пространството. Ние обичаме големи домове и коли, купуваме много дрехи и обувки, от които после не знаем как да се избавим. Да ги изхвърлим е жалко, а да ги носим не е модно.
Манията да имаш все повече неща е обхванала света. В някои страни във връзка с това се появяват нови отрасли в обслужването на населението. В САЩ бизнесът за съхранение на лични вещи, има годишен оборот от 22 млрд. долара, а самите  складове заемат над 200 милиона квадратни метра. Хората, които искат да се отърват от определени неща не само ги складират в продължение на години в тези места, но често просто забравят, че са ги оставили там.
За да се чувствате щастливи, не е необходимо да превърнете къщата си в склад от нужни и не толкова нужни неща. Освободете се от тях и ще се чувствате по-свободни и щастливи. Разходите ви ще станат по-малко. Свободното ви време ще се увеличи и ще имате по-голяма възможност за развитие.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.