Когато Линкълн научил, че южняците заловили няколко генерали и целия обоз, той извикал:

– Каква ужасна загуба!

А след това Линкълн обяснил на сътрудниците:

– В крайна сметка, всяко муле струва двеста долара.

Една дама, след много усилия, била приета от австрийския император Франц Йосиф. Тя го помолила:

– Помогнете ми при развода с мъжа ми.

Императорът отказал веднага:

– Това не е моя работа.

– Но това много лошо говори за вас, – аргументирала се дамата.

– Това не е ваша работа, – отговорил императорът.

Секретарят на Оксфордския университет съобщил на Хендел:

– Удостоен сте с титлата доктор хонорис кауза, но за дипломата трябва да платите известна сума.

Хендел се възмутил:

– За да стана колега на тези бърборковци, трябва и да си платя? Никога!

Титлата доктор хонорис кауза е почетно звание, което се дава за заслуги.

През втората половина на януари 1925 г. Чуковски бил изпратен от съветското правителство във Финландия при Репин.

Той трябвало да убеди художника да се завърне в родината си, където щели да му окажат почит и уважение.

Освен това, Чуковски трябвало да предаде на Репин, че след завръщането му в родината, художникът ще получи Сталинска награда и паметни приживе.

След известно време Чуковски се върнал и съкрушен докладвал:

– Всички мои опити да въздействам на художника, се разбиха като вълни о камък.

След пет години Репин починал. Във Финландия били издадени дневниците му, където се намирали следните редове:

„Дойде ми на гости Корней Чуковски. Между другото, той ме посъветва изобщо да не се връщам в родината си“.

Луначарски се обърнал към един от литераторите:

– Решихме да издигнем паметник на Достоевски. Какво бихте ни посъветвали да напишем на пиедестала?

– На Достоевски от признателните му бесове.

Кои ли бесове е имал в предвид?!