За революционерът най-главното изпитание била заетост в икономиката.

На Че Гевара се паднало такова изпитание, когато той оглавявал Националната банка, а след това и Министерството на промишлеността.

Легендата разказва, че Фидел Кастро събрал привържениците си и им задал въпрос:

– Има ли сред вас поне един икономист?

Недочул въпроса добре, Че Гевара разбрал вместо „икономист“ „комунист“ и първи вдигнал ръка.

А след това било късно да отстъпва.

Антон Рубинщайн, можел с часове да прекара над нотните листове, но се чувствал неспособен да напише обикновено писмо.

За него е било по-лесно да напише една голяма симфония, отколкото едно кратко писмо.

Веднъж на един от своите приятели той разказал, че все пак е успял да напише писмо от шест страници.

– И знаете ли какво излезе от всичко това? – попитал Рубинщайн. – След като завърших това ужасно писмо, го прочетох и останах изключително недоволен от своето съчинение. Не го изпратих, но се качих на влака и отидох  на адреса, където живееше получателят на злополучното писмо. Там бързо се договорихме с него лично ….

През 60-те години на миналия век Светослав Рихтер си построил къща близо до град Таруса, който се намирал на високия ляв бряг на река Ока, където се вливала река Таруса.

Преди това той живеел в колибата на един човек, който се грижел за шамандурите.

Рихтер не дочакал края на строителството на дома си в схлупената къщичка и се пренесъл.

Първото нещо, което донесъл в новия си дом било пияното, но май нямал друго освен него.

Той така и живеел, само с пияното …. друго нищо.

След премиера на една от своите станала  по-късно доста известна пиеса „Кандит“ Бърнард Шоу изпратил на актрисата, която играела главната роля следната телеграма:

„Великолепна, необикновена, божествена, …“

Развълнуваната актриса отговорила:

„Вие преувеличавате“.

Шоу телеграфирал веднага:

„Аз имах предвид пиесата“.

Актрисата отговорила:

„Аз също“.

Съдили веднъж един поп за някакво престъпление. Защитавал го Фьодор Плевако известен адвокат.

Попитали Плевако:

– Добра ли е вашата защитна реч?

– Тя се състои само от едно изречение, – отговорил адвоката.

След обвинителния акт на прокурора, който искал полагащото се наказание, дошъл редът на защитата.

Плевако станал и казал:

– Господа, нека си спомним колко грехове ни е простил отеца, така че сега не е ли наш ред и ние да му простим и да го освободим само за един грях?!

Реакцията била очаквана. Попа бил оправдан.