За революционерът най-главното изпитание била заетост в икономиката.

На Че Гевара се паднало такова изпитание, когато той оглавявал Националната банка, а след това и Министерството на промишлеността.

Легендата разказва, че Фидел Кастро събрал привържениците си и им задал въпрос:

– Има ли сред вас поне един икономист?

Недочул въпроса добре, Че Гевара разбрал вместо „икономист“ „комунист“ и първи вдигнал ръка.

А след това било късно да отстъпва.

От извесно време Фидел Кастро се чудел, защо всяка вечер на заседанията на кубинското правителство не присъстват няколко ключеви министри.
Накрая някой прошепнал на Фидел, че отговорните другари отивали в домовете си, за да гледат по телевизията новия съветски филм за разузнавачи.
Кастро постъпил радикално. Поръчал да му донесат екран и направил така, че членовте на правителството да гледат всичките дванадесет серии наведнъж.

В Германия разсекретили някои документи, на разузнавателните служби в Западна Германия след Втората световна, където е разкрито, участието на  офицера от СС Валтер Рауф в тези служби.
Бодо Хекелмаер бил назначен за ръководител на комисията изучаваща историята на външното разузнаване на ФРГ. Той съобщил, че Рауф бил служител на германското разузнаване от 1958 до 1962 година. Според американското разузнаване той е създал машините с газ, чрез които са избивани евреите и хора с увреждания.
След разгрома на нацистка Германия, той избягал в Чили, където е получил ново име – Енрикe Гомес.
Въпреки това бившата нацистка лява БНД го наела, за да го изпрати да шпионира в Куба Фидел Кастро.
Въпреки, че на бившия щандартефюрер било отказано влизане в Острова на свободата, той продължавал да получава заплата и за времето, през което е работил е изкарал 18 хиляди долара.
От 1960 до 1962 година бившият есесовец два пъти се е обучавал в Германия. По време на втория курс германските власти са издали заповед за арест с обвинение във военни престъпления.
Името на Рауф изплувало по време на съдебния процес срещу Адолф Айхман, офицер от СС, когото израелските спецслужби са хванали в Аржентина.
През декември 1962г. Рауф се връща в Чили, където е арестуван. Но поради военния преврат в страната, той не е екстрадиран в Германия.
Въпреки, че вината на Рауф, като нацистки престъпник е била очевидна, немските спецслужби са дали 3,2 хиляди марки на семейството му, за да плати на адвоката.
През 1984г. Рауф е починал в Чили, след като е успял да избегне съдебния процес по обвинение за военни престъпления.
До сега делото на Рауф, състоящо се от 900 страници, е било засекретено.