Веднъж Рубен Николаевич Симонов, режисьор в театъра и киното, решил да проведе възпитателна работа сред актьорите в театъра.

Преди репетиция, той събрал актьорите и започнал своя монолог:

– В последно време ви наблюдавам, наблюдавам …. И ето какво искам да ви кажа: Вие нищо не разбирате от живота! Ни-щич-ко! Вие трябва да пътувате в метрото, в тролейбусите, да ходите по улиците и да се запознавате с хората. Вие абсолютно не познавате живота! А трябва да го познавате! ….

Някой от актьорите ехидно прекъснал режисьора:

– Рубен Николаевич, извинете! Колко струва пътуването във метрото?

Цената на билета в метрото тогава била пет копейки.

– Как колко? – възмутил се Симонов – Рубла!

Веднъж във Виенската опера херцогът на Уелинктън Артър Уелсли слушал Бетховен.

Изпълнявала се „Битката при Витория“. Великият композитор украсил произведението си със звуци, имитиращи грохота на оръдията и шума на битката.

След представлението руският посланик попитал херцога:

– Музиката приличаше ли на истинска битка?

– Господи, разбира се, че не, в противен случай аз първи бих избягал веднага.

Веднъж френският учен, Джоузеф Гей-Люсак, се нуждаел от немски стъклени тръби за експерименти.

Той ги е изписал, но френските митнически служители наложили толкова високо мито върху стъклото, че ученият не могъл да ги изкупи.

Когато немският учен Александър Хумболт научил за това, той посъветвал изпращача да запечата краищата на тръбите и да  поставя върху тях етикети с надпис: „Внимавай, немски въздух!“

Тарифа за въздуха нямало и тръбите стигнали до адреса без никакво мито.

Самият Евгений Миронов твърди, че почти от пелените е мечтал да стане артист.

Може би, защото е бил стеснителен и се е притеснявал много, особено в училище.

Първото му излизане на училищна сцена било пълен провал.

Той пеел трагична песен за един умиращ комсомолец, а зрителите ….. се смели до сълзи.

Когато слизал от сцената, го съпроводили викове:

– За теб е отворен път към цирка.

Сталин повикал Шолохов при себе си и му казва:

– Прочетох „Разораната целина“, много ми хареса. А защо не напишете статия: „Ако има враг, не се отказваме, ще го унищожим!“

– Страхувам се, че няма да се справя, другарю Сталин. Здравето ми започна да ме притеснява.

– Ще ви помогнем. Ще ви изпратим в Грузия, вино ще пийнете, грозде ще похапнете.

– Тогава позволете ми да си взема сбогом със семейството си.

– Това пък защо?

– Статията може да не се получи.