В Хелзинки за първи път се провела церемония по награждаване на особено отличили се животни. Някой от тях са помогнали на стопаните си, когато са получили внезапна атака на тежко заболяване, други са предотвратили пожар в дома….
Един от главните герои била котката Симба, която била винаго много ласкава. Веднъж животното почувствало, че със стопанинът му нещо не е наред и започнало да го буди. Когато мъжът изобщо не реагирал, котката забила зъбите си в ухото му и така го накарала да се събуди.
Мъжът усетил, че му е лошо, измерил нивото на захарта в кръвта си и разбрал, че навременната реакция на котката е предотвратило изпадането му в  безсъзнание и възможна смърт.
Котаракът Сепо предотвратил пожар, като навреме забелязал, че включената съдомиална машина е неизправна. Привлякъл вниманието на собствениците си и огъня бил своевременно ликвидиран.
Друг герой Мьори всеки ден извършвал подвиг, напомняйки на собственика да взима навреме лекарствата си, а също така изпълвал живота на самотния старец с радост.

Когато Хемингуей разбрал за присъждената му Нобелова награда за романа му „Старецът и морето“ се засмял и казал:
– След като романа ми „От другата страна на реката и в дърветата“ беше отхвърлен единодушно от критиците, бях решил до края на живота си да не напиша нито ред.
Няколко години по-късно той нямал пари и решил да напише една история, за да се разплати с кредиторите.
Така се появил романа  „Старецът и морето“.
– От тогава се питам,  – смеел се Хемингуей, – недостига на пари най-добрия източник на вдъхновение ли е?!

За Голямата награда на Швеция през 1978 г. конструктори подготвили кола   Brabham BT46C.
Тя получила прозвището „прахосмукачка“, за това, че отзад й бил прикачен голям вентилатор, засмукващ въздуха под колата. По този начин  се намалявало налягането и се увеличавала силата й.
Самите конструктори заявили на организаторите, че вентилаторът е необходим за охлаждане на двигателя.
Ники Лауд успял да изпревари  всички, а след състезанието признал, че не е постигал толкова лесно победа до сега.
Под натиска на другите отбори, тази кола и други с подобна конструкция, били забранени и не можели да участват в следващите състезания.

По времето на президента Джордж Буш-старши съветник по националната сигурност бил генерал – лейтенант Брент Скаукрофт. Той се отличавал с това, че заспивал на съвещанията.
Виждайки това, Буш учредил специална награда на името на Скаукрофт.
Той награждавал тези, които заспивали по време на среща с президента.
Кандидата за това отличие се оценявал по три показателя: продължителност и дълбочина на съня, както и наличието на хъркане.
Ако се учреди такава награда за нашият парламент, няма значение на чие име ще е, за случая може би трябва да се избере най-продължително спящия, много награди ще се раздадат. По брой могат да задминат и „златния скункс“.

Мария Юдина, известна пианистка, получи плик, в който имало 20 хиляди рубли, това били много пари по това време.
Съобщили й, че това е направено по личното указание на другаря Сталин.
Юдина е била сред любимите пианисти на Йосиф Сталин. Една нощ през 1944 г., когато Сталин чул по радиото концерт за пиано номер 23 от Моцарт в нейно изпълнение, очите му се напълнили със сълзи и той веднага поискал да се направи запис, за да го има винаги при себе си.
Въпреки признанието на лидера, пианистката останала безкомпромисен критик на режима. И когато й била дадена награда от Сталин, тя я дарила на православна църква, за „безкрайни сталинистки грехове“.

Получавайки парите тя седнала и написала писмо на Сталин:
„Благодаря Ви, Йосиф Висарионович, за Вашата помощ, аз ще се моля за вас ден и нощ и ще моля Бог да прости греховете Ви пред народа и страната. Бог е милостив, Той ще прости. А парите давам за ремонта на църквата, която посещавам“.
Трудно е да се повярва, че може да се каже такова нещо на вожда……
„Думите й звучаха неправдоподобно, – пише Шостакович, – но тя никога не е лъгала.“
Своя разказ за тази невероятна история Шостакович завършва така:
“ На Юдина нищо не направили. Сталин замълчал“.