Отложете делата си за малко време. Прогонете душевния си мързел и бъдете поне за малко с тези, които обичате.

Бавно и с открито сърце, опитайте да чуете тези, който не иска от вас непременно да им направите добро, но им е нужно, някой да ги изслуша. Нека топлината и отзивчивостта се запазят във вас.

Отложете делата си, човек един път губи близки хора, за това бъдете по-дълго време с тях. Когато ги загубите ще се почувствате тъжни и виновни, и ще разберете, че светът е станал празен за вас.

Недоислушвайки, позовавайки се на времето или по-скоро на недостиг на такова, късаме тънката нишка със тези, които са ни най-скъпи в живота.

Отложете работите си. Приласкайте тези, които са протегнали ръце към вас и им дарете частица от себе си.

Очистете душата си от ненужното и дарете любов и топлина.

През 21 век ще се счита за неграмотни, не е тези, който не могат да четат и пишат, а тези, който не са в състояние да се учат, доучват и осъвършенстват.
За самообучение не се издава сертификат и не се получава диплома. Всичко, което остава от него е удовлетворение и радост от постигнатото.
За това по-добре се занимавайте с проекти и си поставете отговорни задачи, които са извън зоната на вашишия комфорт.
За да победите страха си, не търсете заобиколни пътища. Всеки ще ви каже, че ако се опълчите на страха, ще се избавите от него.
Ние не сме само съвкупност от клетки. Всеки от нас има определен потенциал, който се изразява  чрез един или повече таланти.
Ние се чувстваме живи, когато получаваме удоволствие от това, което творим.

Когато се чу сигналът, всички знаеха, че е дошло време за обяд. Тогава работници сядаха заедно на масата.
Всеки ден Сам отваряше чантата си за храна и се оплакваше:
– Отново фъстъчено масло и сандвич с конфитюр.
Така той хленчеше всеки ден, докато един от колегите му каза:
– За Бога, Сам, ако мразиш фъстъчено масло и сандвичи с конфитюр, защо просто не помолиш съпругата си, да ти приготви нещо друго.
– Каква съпруга? За какво говориш? – Каза Сам. – Аз не съм женен. Сам си приготвям храната.
Така много хора не забелязват какво точно се случва с тях. Те сами си приготвят сандвичи, които им е противно да ядат.
Животът ни дава изходния материал, но само от нас зависи, кои от дадените възможности ще вземем и как ще ги използваме.

Животът е една игра. Нека да приемем, че това е жонглиране, не с две или три топки, а с цели пет.
Ще попитате: Защо точно пет? Защото пет са нещата, които силно влияят на живота ни. И това са: работа, семейство, здраве, приятели и нашата душа, макар и да не са в тази последователност по важност.
Когато жонглирате с тях ще забележите нещо много интересно. Топката, с която сме обозначили с „работа“ е направена от гума и ако я изтървете, тя отскача от пода и пак се връща към вас. Но останалите четири топки са стъклени. И ако изпуснете коя да е от тях, тя непоправимо ще се повреди или напълно ще се счупи. Дори и да опитате да я сглобите и залепите, тя повече нама да бъде същата.
Ако сме наясно с това, трябва да се постараем останалите четири топки да се запазят.
За това работете с мярка и се прибирайте на време в къщи. Отделяйте повече време за семейството и приятелите си. Пазете здравето и душата си, тя са много тесно свързани. Ако душата ви помръкне, ще се разболеете.
Всяко нещо, което се цени е ценно. За това внимавайте как избирате ценностите си.

Веднъж един човек ме попита:
– Защо като погледна в църквата, виждам само болни, бедни и нуждаещи се хора?
На този човек му разказах следната история.
Попитали една муха:
– Има ли наоколо цветя?
Тя отговорила:
– За цветя не зная, но в контейнерите, тора, канализацията е пълно със всякакви неща.
Попитали пчелата:
– Виждала ли си наблизо нечистота и мръсотия?
Тя отговорила:
– Мръсотия? Никъде не съм видяла. Тук има само ароматни цветя в градините и полето.
Мухата знае само сметищата, а пчелата усеща, че наблизо расте лилия и цъфти зюмбюл.
Така са и хората, едни приличат на мухата, а други на пчелата. Едни виждат само лоши неща и нищо хубаво, а други като пчелата съзират само доброто.
Всеки, който се отнася към всичко с предубеждения, вижда всичко откъм грешната му страна, а този, който има добри помисли, не приема лошото казано за някой друг и се отнася с добро към него.