Екранът на компютъра става по-тънък, а човекът по-дебел.
Днес младежите обичат да се присмиват на приказките на възрастните хора особено, когато казват:
– В нашето време  беше по-различно.
И наистина за някакви си 20-30 години, светът се е преобразил до неузнаваемост.
Размерите компютри са намалели в пъти, докакто размерът на потребителите обратно, нарастнал е очевадно в килограми.
Първия мобилен телефон при падане, нищо не им се случаше, но модерните iPhone на баснословни цени стават на парчета при най-малкото невнимание.
Май не всички промени са в полза на човека!

Не трябва да забравяме, че ние имаме друг дух. Нашето свидетелство трябва да бъде твърдо, но мирно, в каквато и форма да се проявява.
Кавгите и разприте не са добро нещо, особено ако са провокирани от християни. Бог ни е заповядал да бъдем миротворци.
Не бива да добавяме грозни петна в историята на нашата църква, като стигаме до неразбирателство и прилагане на неща неприсъщи на вярата ни.
Бог не изисква кръв, нито преследване за вярата. Мечът не доказва истината. Бог покорява с думи.
Ние имаме права, не споря. Имаме и интереси, но ако няма любов, всички тези неща се превръщат в боклук. А борбата за тях в едно непрекъснато сързерадирателно недоразумение.
Ако не спрем позьорството си на обидени и наранени, реалноста ще рекушира болезнено в нас.

Нашият избор е много по-мощен от външните обстоятелства. Всеки от нас може да не харесва живота, който сами сме си усложнили. Но с малки изключения, никой не ни задължава да го живеете такъв.

Имаме силата да опростим живота си. В действителност, Бог очаква от нас да поемем отговорност за живота си и внимателно да избираме как да прекарваме времето си.

Имаме достатъчно време, да вършиме Божията воля, докато сме тук, на Земята. Дадено ни е достатъчно, за да изпълним целта, за която сме предопределени. Когато се опитаме да направим повече от  планираното за нас от Бога, много естествено е, че няма да ни стига времето и ще изоставаме в графика от задачи.

Ще намерим облекчение от стреса и ще имаме чувство на удовлетвореност само, когато изпълняваме нещата, за които Бог ни е създал да направим.

Невъзможно е да се прекратят раздорите и кавгите там, където няма любов.

Църквата преди всичко влияе на промяната в човешкото сърце. Израстването е стремеж на всеки вярващ. Църквата е мост между възможното и невъзможното.

Човешкото сърце, в което е започнало злото, предизвиква в света масово страдание на околните.
Когато позволим да действа Божият Дух и се покорим на Неговата воля, в нас се заражда добро и заобикалящата ни действителност се променя в следствие на любовта.

Невъзможно е да се прекратят войните, пререканията и раздорите в света, поради ненавистта и омразата, които царуват в него.

Победата на доброто над злото става в сърцето на човека и то чрез молитва.

Колкото са по-чисти сърцата ни, колкото повече любов имаме един към друг, толкова по-лесно ще се прекратят военните стълкновение, караници, раздори и противопоставяния един срещу друг. Тогава по-лесно ще се установят мир и добри отношение между хората.

Отложете делата си за малко време. Прогонете душевния си мързел и бъдете поне за малко с тези, които обичате.

Бавно и с открито сърце, опитайте да чуете тези, който не иска от вас непременно да им направите добро, но им е нужно, някой да ги изслуша. Нека топлината и отзивчивостта се запазят във вас.

Отложете делата си, човек един път губи близки хора, за това бъдете по-дълго време с тях. Когато ги загубите ще се почувствате тъжни и виновни, и ще разберете, че светът е станал празен за вас.

Недоислушвайки, позовавайки се на времето или по-скоро на недостиг на такова, късаме тънката нишка със тези, които са ни най-скъпи в живота.

Отложете работите си. Приласкайте тези, които са протегнали ръце към вас и им дарете частица от себе си.

Очистете душата си от ненужното и дарете любов и топлина.