Тази жилетка защитава астронавтите от слънчева радиация. Тя е готова за тестване за планирани мисии към Луната.

Жилетката ще защитава жизненоважни органи на човека и неговите стволови клетки. AstroRad Radiation Shield може да бъде използвана при експедицията на Марс, която НАСА е набелязала за 2030 г.

Жилетката ще се изработва индивидуално за астронавта, обхващайки жизнено важни органи на конкретния  човек. Тя се състои от няколко слоя, които са изработени без използването на метал. Според представители на StemRad жилетката вече е изпробвана в лабораторни условия.

Сега компанията се надява, че от разработката ще се заинтересуват Lockheed Martin, НАСА и Европейската космическа агенция.

Планира се, следващото изпитание да бъде по време на полет към Луната. Жилетката ще бъде надяната на кукла с датчици, които ще регистрират нивото на радиация. Друга кукла ще извърши това пътешествие без защита. На Земята данните от датчиците на двете кукли ще бъдат анализирани.

Първият модел на този вид жилетки е вече изработен.

Директорът на подразделение на НАСА за изследване на планетите Джеймс Грин, който говорел на конференцията Planetary Science Vision 2050 Workshop, предложил Марс да се защити с изкуствено магнитно поле, което ще направи Червената планета по-подходяща за по-нататъшно колонизиране.

Изкуственото магнитно поле ще защитава Марс от слънчевата радиация. Предполага се, че към Червената планета ще бъде пуснат апарат, който ще създаде около Марс магнитно поле. Той ще бъде изведен в точката на Лагранж L1 между Марс и Слънцето.

Устройството, според авторите на проекта, ще може да създаде диполно поле индукция около 1-2 Tesla, което ще спомогне за възстановяване на Марсианската атмосфера в течение на малък период от време.

В доклада на Грин се споменават надуваеми конструкции, но как ще бъде използвана технологията, детайлно не е разкрито.

Плътната атмосфера ще доведе до топенето на ледовете от въглеродния диоксид и появата на парниковия ефект.

Учените прогнозират, че тези промени ще помогнат за възстановяването на една седма от древния океан, който е съществувал на Марс.

Мухата дрозофила отгледана в условия на безтегловност е довела до редица важни научни открития, които ще приближат човечеството до далечните пътувания в космоса.

Сателит с космически мухи на борда е бил в околоземното пространство за два месеца, по време на което са се сменили три поколения мухи. Подобни експерименти не са се провеждали до сега. То този момент насекоми не са били подлагани под въздействието на силата на тежестта.

Според ръководителят на лабораторията по геномика ИМКБ СО РАН, едно от най-забележителните открития, направени по време на експеримента, се заключава в уникалните изменения на генома, зафиксиран от родилите се в безтегловност мухи.

Но още по-изненадващо е, че върналите се на Земята мухи се адаптирали към гравитацията само за 12 часа.

Това дава надежда, че бъдещите колонизатори на други планети ще могат да се адаптират към условията на чужди светове.

Според ново изследване, за месеците прекарани в ниска околоземна орбита, астронавтите стават все по-високи, но след завръщането си на Земята постепенно се връщат към предишните си размери. Също така след полет у астронавтите възниквал проблем с гръбнака.

В хода на изследването, шест астронавти на НАСА, всеки от които е бил между четири и седем месеца на Международната космическа станция, три пъти е бил подложен гръбначния му стълб на ядрено-магнитен резонанс: в навечерието на полета, веднага след завръщането им от полет и два месеца по-късно.

Сканиранията показали, че по време, когато са били в космоса, мускулите поддържащи гръбначния стълб са атрофирали. Масата на тези мускули е намаляла с 19 %.

След два месеца те са успели да възстановят само 2/3 от масата на мускулите преди полета. Всичко това четири пъти е увеличило риск от дискова херния в астронавти в сравнение с контролна група.

Освен това астронавтите пораствали с пет сантиметра, но след завръщането си тази разлика изчезвала.

Около 70% от астронавтите на НАСА се оплакват от дискомфорт в гръбнака само след няколко дни, когато летели в космоса. У 50%  се наблюдавали болки в гърба след завръщането им на Земята.

Обикновено тези усещания се обяснявали с подуване на гръбнака след като на него преставало да действа теглото на тялото.

Но томографията не давала никакви признаци за такова подуване. След допълнителни изследвания се изяснило, какво точно става с гръбнака на астронавтите.

Редица проблеми могат да се избегнат, ако в програмата на астронавтите се включат укрепващи гръбнака упражнения, които били разработени за пациенти на земята с аналогични разтройства.

По време на развиване на ролка  със скоч във вакуум, възниква видимо светене и рентгеново излъчване.

Учените считат, че причината за това е ефект, подобен на триболюминесценцията – появата на електромагнитно лъчение при унищожаването на асиметрични връзки в кристал.

Обаче лепкавата маса няма кристална структура, за това за обяснение на създаваното от скоча лъчение трябва друг теоретичен модел.

Мощност рентгеново лъчение е достатъчно, за да се получат снимки на частите от тялото, но това е само във вакуум, а развиването на самозалепващата се лента във въздуха е безопасно.