Каква е причината по-голяма част от германският народ да покрепят Хитлер?

Национализмът на Хитлер не е пропаганден лозунг, а е реализиран в действителност.

Ето и някои от мерките взети в социалната политика на Хитлер преди войната: въвеждане на платени отпуски за работниците и служителите, удвояване на продукцията, подръжка на масовия туризъм, създаване на първия евтин и достъпен „народен“ автомобил – „ Фолксваген“, въвеждане на пенсионната система и прогресивно данъчно облагане. Списъкът може още да се продължи.

След войната се осигурявали семействата на войниците. Те получавали 85 % от основната заплата, докато семействата на британските и американски войници по- малко и от половината.

Освен това, в хода на войната с нечувани мащаби, нацизмът успял да обезпечис невиждано, даже равно на нивото по благосъстояние, социално равенство и вертикална социална мобилност.

Ето защо режимът на чудовищните и масови престъпления се е ползвал с огромна народна популярност.

През март 1935 г. Хитлер издал общ призив за военна служба. Той обявил, че разоръжаването е „неравно“ и Версайският договор е недействителен. Някои европески лидери усетили настъпването на неприятности и предупреждавали за неговите агресивни действия.

Въпреки това, единния фронт срещу Хитлер рухнал.

Великобритания първа приела политиката за „умиротворяване“ на Хитлер, като му дала всичко, което иска, за да избегне войната.

Независимо от всичко, както се изяснило по-късно, Хитлер предварително е решил всичко сам. На 1 септрмври 1939 г. немските войски нахлули в Полша, а Англия и Франция накрая обявили война на Германия.

Така започнала Втората световна война и през следващите шест години, повече от 50 милиона души загубили живота си.

През 1941 г. Полският свещеник Максимилиан Колбе се оказал в Освиенцим.

Веднъж един от затворниците избягал. Заместник коменданта на лагера решил, че някой трябва да плати за това. За целта избрал десет човека, които трябвало да умрат от глад.

Един от обречените полският сержант Франтишек Гайовничек започнал да плаче и да споменава имената на жена си и децата си.

Тогава Колбе излязъл и предложил своя живот в замяна на живота на Франтишек. Неговата жертва била приета.

В едно зловонно място хвърлили и десетте жертви. Колбе продължавал да поддържа останалите събратя с молитва и песни. Три седмици по-късно той бил още жив.

Тогава нацистите решили да му бият смъртоносна инжекция.

През 1982 г. Максимилиан Колбе бил канонизиран.

Уинстън Чърчил бил голям любител на арменския коняк и ежедневно си изпивал една бутилка 50 градусов коняк „Двин“.

Веднъж премиерът констатирал, че „Двин“ е загубил предишния си вкус. Той изказал своето недоволство на Сталин.

Оказало се, че майсторът Маргар Седракян, който се занимавал с добавките на коняка бил заточен в Сибир.

Веднага го върнали и го възстановили в партията.

Чърчил отново почнал да получава своя любим коняк, а на Седракян дали званието Герой на социалистическия труд.

Храма на Гроба Господен в Йерусалим е разделен между шест признати християнски църкви: католишка, гръко-православна, арменска, коптска,  етиопска и сирийска. Към тези християнски представителства са закрепени различни части на комплекса, а някои места от него се използват по ред. Например такова е мястото, където се служи литургия на Гроба Господен.

Това историческо деление е било причина за честите конфликти между представителите на тези христиански религии.

За това от 12 век до днес ключовете на храма се съхраняват от арабско-мюсюлманско семейство Джуда. А правото да отваря и затваря храма принадлежи на друго арабско семейство Нусейбе.