Архив на категория: история

Как са се появили пакетчетата за чай

Това се е случило през есента на 1904 г. Търговецът на чай и кафе Томас Силиван от Ню Йорк решил да изпрати на клиентите си образци от продуктите си за проба.
Тогава стоките му се съхранявали в големи тенекиени кутии и било икономически неизгодно да им изпрати такива големи разфасовки. Тогава му дошла идеята да разпредели малки количества от продуктите, който продава, в малки пакетчета от тъкани, предимно коприна и муселин.
Потребителите сметнали, че такива пакетчета са много по-удобни от обичайните опаковки.
Първоначално пакетчетата за чай са се шили на ръка и това е продължило до 1929 г. Много по-късно те станали хартиени. Но сега някои елитни продукти се пускат в пакетчета от коприна.
В края на 1050 г. в компанията Teekanne е направила патент върху две пакетчета с конец и етикети, Те се варели много по-добре, тъй като в хартиената торбичка с чай водата навлиза по-бързо, а чая става по-пълноценен.

Интересно въоръжение около Първата световна война

Пьотър Нестеров за унищожаване на корпуса на дирижабъл във въздушен бой заставал в опашната част на аероплан „нож-трион“, а за повреждане на витлото на вражеския самолет използвал въже с тежест накрая.
До 1914 г цялото въоръжение на един аероплан се състояло в личните револвери на пилотите.
При среща във въздуха враговете си разменяли единични изстрели или единият успявал да се издигне над другия и пускал над него бомби.

Японското деление по часове

До 1873 г. японското деление на деня по часове се отличавало от това на запад.

В Япония денят традиционно се е делил на еднакъв брой часове. Това ставало по особен метод в зависимост от годишните времена.

Денят се разделял така: от изгрев до залез слънце и от залез до изгрев, всяка от тези части съдържала шест часа.

По този начин, летните дни били много по-дълги от зимните, а нощните – обратно.

През 16 век японски майстор се научил да прави часовници, използвайки донасяните му от западните търговци.

Той измислил как да адаптира равномерния европейски циферблат към менящия се японски. Съответната настройка се осъществявала не автоматично, а ръчно.

Чак през 1873 г. японското правителство утвърдило в страната грегорианския календар и заедно с него еднаквото разпределение на деня.

Нагледен урок

Върховния главнокомандващ К. Рокосовский пишел мемоарите си. Помолил да му извикат генералът, който бил отстранен от командването на фронта.

Между тях се състоял следния диалог.

– Вие сте се оплаквали, че несправедливо сме ви наказали?

– Да. Работата се състои в това, че на мен непрекъснато ми се месеше в командването представител от центъра.

– Как ви пречеше?

– Той се намесваше в разпорежданията ми, свикваше съвещания, когато трябваше да се действа, даваше противоречиви указания….Обикновено заменяше командира.

– Така. Значи той ви е спирал. Но нали вие командвате на фронта?

– Да, аз…

– Партията и правителството са ви възложили такава голяма отговорност… Телефона връзка имахте ли?

– Да имаше.

– Тогава, защо не сте докладвали, че ви се пречи да командвате?

– Не смеех да се оплаквам от вашия представител.

– Ето, за това, че не сте вдигнали слушалката и не сте позвънили, в резултат на което сте провалили военна операция, сме ви наказали….

Генералът излязъл от кабинета на Върховния главнокомандващ с мисълта, че на него, комуто е бил поверен предния фронт, му е даден нагледен урок.

Каквато работата, такова и заплащането

През 1698 г. Петър Велики в продължение на четири месеца учил в Англия корабостроене. Там той стоял настрана от удоволствията и развлеченията, въпреки, че много придворни дами искали да се харесат на великия монарх, желаели да му подарят любовта си. Това се отдало само на Летиция Крос, с която имал кратковременна връзка.

Преди да напусне Англия Петър Първи чрез Меншиков подарил на възлюбената си 500 гвинеи – 4000 рубли. Актрисата била недоволна от изпратените пари и се оплакала на Меншиков от алчността на царя.

По-късно Меншиков и Петър разговаряли:

– Да не си мислиш, че аз съм такава стипца, като теб? – попитал царя. – За 50 гвинеи много хора служат при мен с усърдие и ум, а тя зле ме обслужи.

– Каквато работата, такова и заплащането, – казал Меншиков.