Всички сме чували тази фраза, по един или друг повод.

Навярно знаете, че идва от латински, а някои от вас сигурно могат да я възпроизведат в оригинал: „О temporal! О mores!“

А знаете ли по какъв повод е казана тя?

Това е цитат от известната реч на великия римски оратор и политик Марк Тулий Цицерон.

В тази си реч Цицерон изобличава участниците в заговора на Каталина, разтърсил Древен Рим през 63 г. пр. н. е.

Тогава властта във Вечния град едва не била докопана от поддръжниците на тиранията и репресиите.

Единственият оправдан на първият Освиенцимския процес през 1947 г. бил доктор Ханс Мюнх.

Той бил член на нацистка партия и СС. Но само Мюнх не участвал при разпределението на лишените от свобода за работа, за опити и за убиване.

Въпреки че Мюнх правел експерименти над затворниците, той прибягвал към различни хитрости, за да удължи срока на опитите си и причинявал, колкото се може по-малка вреда на хората.

По този начин той е спасил живота на доста хора.

Обикновено тези, над които правели експерименти в лагера, след като свършели с тях и не ставали вече за нищо, се изпращали в газовите камери.

Създателят на еднакво темпериране в музиката е Джу Дзайю. Той е публикувал изобретението си през 1584 г.

Джу Дзайю е принц от династията Мин. Той загърбва своя аристократичен произход и насочва вниманието си към изучаване на музика, математика и науката за календара.

Системата му за равно темпериране се появява в неговата книга: „Нови открития за науката на камертонните свирки“. Китайците не обръщат особено внимание на тази система, ала европейците бързо схващат предимствата ѝ.

Не са се съхранили данни за точния начин, по който системата е преминала в Европа.

Първата хипотеза за математическата основа, от която се тръгва при равното темпериране, е публикувана от Мерсен в една от многобройните му книги по музикална теория, озаглавена „Универсална хармония“ – 1936 г.

Впоследствие равното темпериране е популяризирано от Веркмайстер, а след него щафетата поема Йохан Себастиан Бах, който композира серия от пиеси под общото наименование: „Добре темперирано пиано“.

Опусът се състои от „прелюдии и фуги с всички тонове и полутонове – за използване и усъвършенстване на младите музиканти, които желаят да се научат да свирят добре, както и за забавление на онези, които вече са се сдобили с умения в това изкуство“.

Тази епохална за историята на музиката творба е публикувана през 1722 г. Но вероятно малцина от слушателите или изпълнителите на тези пиеси са се досетили за истинските намерения на немския композитор.

„Добре темперирано пиано“ е преди всичко пропагандна творба. Бах възприема равното темпериране с жар и ентусиазъм, които могат да се сравнят с последвалата я люта опозиция на идеята, защитавана от композитора Джузепе Тартини.

Равното темпериране позволява безпрепятствено преминава от една октава в друга по време, както на композирането, така и на изпълнението на музиката.

Системата се възприема с огромен ентусиазъм от онези, които успяват да прозрат практическите ѝ предимства. Тя е подложена на критики от други, които смятат, че чистотата на тона не може да се пожертва заради опорочаване с цел лесно използване. Тези жестоки дебати постепенно отмират.

През 1915 г. група спортисти от Лиеж, Белгия помолили коменданта на немските окупационни войски разрешение да проведат състезание с велосипеди.

Те уточнили, че средствата от това състезание ще бъдат дадени в помощ на пострадалите от войната.

Коменданта се съгласил с едно условие, всеки участник да постави на велосипеда си немски флаг.

Маршрута на състезанието бил от Лиеж до село Молинген, което се намирало близко до белгийско-холандската граница.

На финала спортистите не спирали и отивали направо в Холандия, която през Първата световна война била неутрална и охраняващите маршрута немски войници не успели да спрат бегълците.

Военните действия, в които се използват отровни газове, датират от 4 в. пр.н.е.

Сведения за тях намираме в ръкописите на „моистите“, секта основана от философа и реформатора Мо Ду.

В древните писмени хроники на моистите четем за мехове, използвани за пръскане на отровни газове в тунелите на врага.

Тези мехове, изработени от волска кожа са били свързани с пещи, в които са горели изсушен синап и други растителни отрови, които са предшествениците на иприта, използван в окопите на Първата световна война.

Употребата на отровни газове е естествена последица от древния обичай за опушване на китайските къщи. Опушването е било използвано като метод за унищожаване на вредителите в домовете.