Изследователи от САЩ, Германия и Швеция намерили в Северна Гърция най-старото дърво в Европа. Това е босненски бор.

Дендролози чрез преброяване на пръстените в стеблото определили възрастта на бора. Тя е била приблизително 1075 години. Числото не е точно, защото специалистите не могли да стигнат до центъра на дървото. Възможно е възрастта на дървото да е много по-голяма от прочетените пръстени.

Всъщност, технически в Европа могат да се намерят дървета на възраст няколко хиляди години, но те са се възпроизвели.

Намереният босненския бор е уникален с това, че е преживял десетки поколения хора като единствено дърво, единствен екземпляр.

Височината на този гигант достига 89,5 метра. Това е жълто меранти. Расте в природния резерват, известен като „Изгубеният свят на Сабах“.

Гигантското дърво е открито с помощта на лазерен скенер., който е бил поставен на борда на самолет.

С негова помощ учените получили триизмерно изображение на тропическите гори в рамките на екологически проект.

Дървото гигант се оказало 1.2 метра по-висок от предишния тропически рекордьор.

Въпреки това, намереният жълто меранти отстъпва на 115 метровата секвоя в Национален парк Редвуд в Калифорния.

За първи път астри за започнали да отглеждат в Древна Гърция, но широко разпространение растението не получило.

Преведено от гръцки, думата „астра“ означава „звезда“.

Културните астри са били известни в Европа едва през XVII век. Семената им били внесени тайно от Китай от френски монах Никола Инкарвил.

Специалистите използват косматата астра. Те са истински „живи“ индикатори.

На почви богати на никел тези цветя менят окраската си. Така били открити местонаходищата на никела.

Добре известно е, че през деня слънчогледи са в състояние да следват слънцето.

При другите растения с такива свойства това движение се осигурява от специални листови подложки, които слънчогледите не притежават.

Наскоро учените установиха, че слънчогледите използват механизма на неравномерния растеж на стъблото.

През нощта силно се удължава западната му част, за това сутрин растението „гледа“ на изток, а през деня интензивно расте източната част на стеблото и то постенено върти главата си на запад.

Когато растежът спре, питата на слънчогледа остава в посока изток.

В това има смисъл. Тази ориентация дава възможност на слънчогледа бързо да се нагрее сутрин и да привлече повече опрашители.

Американското желязно дърво своеобразно се разправя с паразитите. Неговата родина е пустинята Колорадо.

На него често се появяват занесени птици и вятър донася семена на пустинния родственик на имела, форадендрона, постоянно живущ на бобовите дървета.

Веднага след това покълналото се въвежда в кората на церциса, който отделя дъвка, която се събира около малкият паразит и постепенно се втвърдява.

При силен вятър дъвката се отчупва и пада на земята, а с нея и паразита.