В университета се готвят за сертифициране. В Катедрата по религиозно изследване не спят. Но огромната купчина от документи са върнати за доработване. Причината била:

– Небрежно отношение към попълването им.

На въпроса:

– Защо?

Последвало обяснение:

– Наред с другите документи има „Работна програма по дисциплината“, параграф 8.2 „Литература за практическо обучение“. Именно спрямо този параграф има изискване. Използваните публикации трябва да са на не повече от пет години, а Библията е …..вече остаряла!

Китайската поетеса Су Хузи е живяла през 4 век.

Тя е написала поема палиндром, която представлява квадрат с размери 29×29, който е изпълнен с йероглифи.

Тази поема може да се прочете по 2848 начина, пътешествайки по квадрата надясно или наляво, хоризонтално, вертикално и даже по диагонал.

През 1970 г., американски издатели смятали за нежелателно авторите да издават повече от една книга в година. Стивън Кинг, който искал да публикува повече, започнал да подписва някои от работите си с под псевдонима Ричард Бакман.
През 1984 г., един продавач в книжарница открил сходство на литературните стилове на двама автори. Той намерил в библиотеката на Конгреса бележка, че автор на един от романите на Бакман е Кинг. Продавачът веднага уведомил издателите на Кинг за своето откритие.
Писателят сам се обадил на този продавач и му предложил да напише разобличаваща случая статия, като се съгласил и на интервю.
В резултат на това, в пресата излязло съобщение за смъртта на Ричард Бакман от „рак на псевдонима“.

Все повече тинейджъри смятат, че не им трябва литература и четенето като цяло. „От това няма полза“. Това не е компютърна грамотност,  не е мениджмънта и маркетинга,или коопоративно право!
Дълго можем да иронизираме това положение, но проблема си остава. Четящият човек вече не се смята за успешен човек в съвременното общество. Можеш и да почетеш, но не е ли по-забавно да гледаш някое реалити-шоу?
Главното е колко си струва това.
От друга страна имаме право на избор – да четем или да не четем. Ние можем да се наслаждавам на  Марсел Пруст или просто да „се осведомим“ за редовните „нюанси на сивото“.
Свобода. Искате да бъдете щастливи? Бъдете. Писна ви от призиви за четене?!
Измъчва ме един въпрос. По-добре ли е литературата да бъде недостижима, отколкото да се отнасят към нея с пренебрежение? Мисля си, че когато нещо е забулено с неизвестност и забрана е по-желано от това, което се предлага просто така. Но това са прости рекламни трикове за привличане на масите, а ние искаме доброволно и ненасилствено изграждане на любов към четенето.
Тогава какво да правим?

В Япония са създали най-малката печатна книга. Размерите й са 0,73 на 0, 01 милиметра. Тя не може да се чете без микроскоп.
Книгата има 22 страници, Нейното заглавие е „Сезонни цветя“. Тя е публикувана от компанията Toppan Printing, която се занимава с отпечатване на миниатюрни книги от 1964 г.
Компанията ще подаде заявка за Книгата на рекордите на Гинес.
До сега най-малката печатна книга е била „Хамелеон“. Тя е имала 30 страници. Дело е на сибиряка Анатолий Коненко. Той я е направил през 1996 г. Дължината на една страница от тази книга е 0,9 милиметра.
Най-малкото копие на печатна книга се счита канадската книга „Teeny Ted from Turnip Town“. Нейните размери са  0.07х0.10 мм. Буквите се направени върху парче от кристален силиций.