Ако искате да узнаете как живечт паяците, елате в Ню Йорк
Често хора, особено жени и деца, се страхуват от паяци и не ги обичат.
Въпреки това, в Американския музей по естествена история в Ню Йорк предлага да се победи тази фобия, където всеки може да се срещне с представители на членестоноги малко по-близо.
Точно за това тук се отваря нова изложба „Живота на паяци!“
Кураторът на изложбата казва, че паяците просто са неразбрани.
Мнозина отиват със страх от паяците и е трудно да обяснят защо те се страхуват от тях. Да, паяците могат бързо да се движат в непосредствена близост до вас. Те са спринтьори, а не бегачи на дълги разстояние. Е, те са и малко по-космат.
Въпреки това, мнозина се страхуват от тези същества, които действително могат да бъдат вредни. Почти 100% от паяците не са в състояние да навреди на кожата на човека. Повечето от тях са толкова малки, че не могат да наранят кожата. Дори ако биха могли да я повредат, което е малко вероятно и да инжектират отрова, която имат почти всички паяци, то отровата няма абсолютно никакво влияние върху хората. Така че наистина, паяк не е страшен човек.
В изложбата са включени около 20 представители на паякообразните. Сред тях има и скорпиони и тарантули, които също принадлежат към този клас. Учените познават повече от 44 хиляди вида паяци. Въпреки това, те вярват, че това е само половината от всички видове паяци в света.
Следва да се отбележи, че паяците не са насекоми, а безгръбначни. Всички те, с изключение на само един вид са хищници. Кураторът на изложбата казва, че паяците се хранят с вредители, което е от голяма полза за хората.
Хората трябва да научат нещо. На първо място, че паяците са полезни, а не вредни. Те са много разнообразни, а ние знаем много малко за тях, въпреки факта, че са много често срещани и важни за нашата планета. В последно време паяците са се превърнали в обект на активна изследователска дейност.

Знаете ли кой може да скочи на разстояние няколко пъти по-дълго от тялото си, без да се използват мускулите си?
Това го могат само паяците скачачи.
За разлика от скакалците, паяците извършват това без да употребяват мускулната сила на краката си.
Те използват принципите на хидравликата и се отласкват от повърхността, благодарение на резкия приток на телесни течности по краката си.
Скоковете на тези паяци не са случайни. Те се подсигуряват чрез специална нишка прикрепена към мястото, от където скачат. Ако скока е несполучлив, паякът се връща обратно по нишката.

Охлювите са един от най-изискания специалитет на френската кухня. Но се оказва, че на тях се радват не само любителите на деликатеси, но и хора страдащи от кашлица.
Слузта на охлювите е богата на вещество, което има бронхорелаксиращо свойство. В продължение на дълги години тя успешно се e използвала за дразненията и болките в гърлото. Слузта така добре лекувала кашлицата, че с нейна помощ се опитвали да лекуват туберкулоза, но ефективността на този метод не е бил потвърден. Слузта не се бори с болестта, а избавя от симптомите.
За лечебните свойства на охлювите хората знаели много отдавна. Те се използвали като лечебно средство в различни части на планетата ни.
Например, коренните жители на американския континент не се затруднявали със сложна кулинария, поглъщали охлювите цели. Европейците отдавна приготвят от охлюви бульони и супи или ги пържат във вино. Охлювите са много популярни в Азия.
В съвременната медицина, морски охлюви се използват за разработване на методи за анестезия и лечение на рак.

Много видове гекони имат способността да се маскират. Кожата им е по-тъмна или по-светла в зависимост от осветлението в околната среда.
По време на експерименти на геконите затворили окото им само от едната страна, но те ​​продължили да променят цвета си по обичайния алгоритъм.
Но ако очите им се затворят и от двете страни, те се справяли със задачата за маскирането много по-лошо.
В тези зони са открити голям брой светлочувствителни протеинови опсини, поради които вероятно кожата на геконите се приспособява към околната среда без участие на зрението.
Подобни механизми за автономна регулация на окраската на тялото са открити при някои риби.

В края на 19-ти век, на железопътната линия към Кейптаун  работил стрелочникът James Wide, който бил загубил при инцидент двата си крака.
След известно време той купил от пазара павиана Джак. James обучил павиана да го вози на количка от дома му до сигналната бутка.
Павианът помагал и при превключване на сигналните лостове.
Веднъж в жп управлението посъпила оплакване. Wide по чудо не бил уволнен.
James поискал да се проверят способностите на павиана. Той отлично се справил с всички тестове и е бил нает на работа.
Джак е работил като стрелочник до смъртта си, и се казва, че не е направил нито една грешка.