В края на 19-ти век, на железопътната линия към Кейптаун  работил стрелочникът James Wide, който бил загубил при инцидент двата си крака.
След известно време той купил от пазара павиана Джак. James обучил павиана да го вози на количка от дома му до сигналната бутка.
Павианът помагал и при превключване на сигналните лостове.
Веднъж в жп управлението посъпила оплакване. Wide по чудо не бил уволнен.
James поискал да се проверят способностите на павиана. Той отлично се справил с всички тестове и е бил нает на работа.
Джак е работил като стрелочник до смъртта си, и се казва, че не е направил нито една грешка.

Жената на стрелочник донесла обяд на мъжа си и останала доста изненадана, като не го намерила в кабинката му. Чула приближаващ се влак. Очаквайки, че мъжът й може да остане без работа, ако не е на поста си, тя взела бързо сигнален флаг и хукнала към железопътната линия.
Вече се чувал грохот от приближаващия влак. Изведнъж се раздал пронизителен сигнал, колелата забавили движението си и влака спрял. Началникът на влака и обслужващия персонал изскочили от вагоните и учудени попитали жената, защо сигнализира с червения флаг. Оказало се, че тя не знаела кой флаг за какво е и взела първият, който й попаднал.
Нещастната жена разказала за изчезването на съпруга си. Скоро нейните думи били прекъснати от тревожен вик. Някакъв човек с вързани крака и ръце лежал на релсите. Всички хукнали към този човек. Вързаният човек се оказал изгубения стрелочник. Двама зложелатели си отмъстили по такъв начин на мъжа за това, че не взел участие в запоя им.
Няколко минути по-късно стрелочникът и жена му горещо благодарили на Бога за избавлението и спасението от неизбежната смърт.
Спасението и избавлението на човека от опасност е Божие дело. Това не е по силите на човек, но за Бог всичко е възможно. Ако се надяваме само на себе си, ще се провалим. Само Божията любов и благодат могат да ни избавят от неприятностите и да ни спаси.