Един човек дошъл при един християнин и му казал:
– През последните 500 години, науката се освободи от църквата. тя рязко дръпна напред. И сега нашето научно познание надминава нашето морално развитие. От друга страна, църквата е имала на разположение, за да развие нашата нравственост.
– За да достигне до това осъзнаване, – казал християнина, –  човек трябва  с уважение да признава съществуването на всеки друг. Това води до определено отношение към човека, което е свързващо звено между вярата в Бога и нравствеността.
– Трябва ли непременно да има връзка между вярата в Бога и нравствеността? Каква е тя? Защо църквата за 2000 и повече години не ни е направила по-добри? Мисля, че светската мисъл много повече е допринесла за нашето усъвършенстване. Тогава църквата изпълнила е своето предназначение? С други думи, доколкото моралът произтича от вярата в Бог? Защо Църквата не успя, да ни направи високо морални същества?
– Уверен съм, – казал християнина, – че вярата в Бога трябва да следва нравствеността. Ако смятаме, че светът е устроен от някакъв брой принципи, това трябва да се отрази на нашето поведение.
– Какви са тези велики принципи?
– Любов, справедливост …

Бог ни е поставил на земята, за да вършим работата, която Той предварително е планирал.

Въпреки това, тази работа ние не трябва да я вършим сами. Нуждаем се от хора, които да работят с нас заедно.

Какво ще получиш, ако вършиш работата по своему? Можеш само да се умориш и изтощиш. И защо става така? Защото се опитваш да вършиш работата сам, а Бог не е искал по този начин да правиш нещата.

„Двама души са по-добре от един“, казва Словото, защото вършат повече работа, като работят заедно. Когато работите в екип, можете да получите много повече. Освен това заедно с други е по-забавно и човек не се изморява толкова.

Представете си, че сте капка вода, но ако има много такива какво става?

Ако работим заедно, всеки от нас прави своята малка част, докато свърши цялата работа.

Когато споделяте тежестта си с други християни, вие ще откриете, че постигате много повече за прослава на Бога.

Разговарях с няколко младежи и те ме попитаха:

– На какво разчитат хората, който не вярват в Бога?

– Ами тези, които казват, че всички религии са равни и Бог е един за всички?

Тези хора според мен само оригиналничат пред Бога. Те смятат, че ще „заблудят и примамят“ Бог с „красотата на душата си“.

По този начин те се противопоставят на околните, позират и си мислят, че Бог по такъв начин ще им обърне внимание.

Това е хитра пресметливост, но тя води до смърт.

За съжаление, тези „остроумни“ хора ще узнаят резултата от своето лукавство много късно, отвъд прага на смъртта.

Страшно е да си представим, как те биха искали да се върнат. Тъгуват за пропиляното време, но връщане назад няма.

Сега е времето. Потърси искрено Бога, Той те чака.

Нито пари, нито власт, нито добри намерения могат да спасят човека. Дори и управляващите народите са безсилни да се спасят от смъртта. На всички ни е съдено да умрем, макар и да не сме изпълнили докрой своите намерения и планове, колкото и добри да са.

Днес всеки уповава на някой човек, но това ще му помогне ли? Съмнявам се.

Бог, Творецът на небето и земята и всичко в тях, управлява Своето творение. Блажен е всеки, на който Бог помага, защото Той се притичва на помощ на притеснените и гладните, освобождава плениците, дава зрение на слепите, вдъхновява подтиснатите от грижите и безпокойствата в този свят.

Господ пази преселника, подкрепя вдовицата и сирачето. Бог помага на тези, които смирено Го търсят и се обръщат към Него за милост.

Доверете се на Господа!

Кажете Му: „Господи, прости неверието ми. Помогними от днес нататък да се разчитам само на Теб. Бъди мой Помощник!“

Какво да кажем за случилите се терористични актове на много места по земята? Можем само да плачем и да се молим.

Ние живеем в свят, където всяка наша дума и постъпка се отразява на всичко около нас.

Всяка война започва с „безобидните“ дрязгите в блока, където живеем, но на нас това не ни прави впечатление.

Ние също създаваме конфликти, макар и малки, микроскопични, но ужасни и жестоки. Това става, когато отмъщаваме един на друг, сеем омраза един спрямо друг, …..

Ние не забелязваме тези „терористични актове“, защото те имат много по-малки размери, но подобни създаваме почти всеки ден. Оскърбяваме, обиждаме, сипем проклятия и желаем нашия „враг“ да умре.

Но ние не обръщаме внимание на тези случай, докато те не достигнат до катастрофални размери.

За съжаление престъпленията и нещастията са станали нещо обикновено в ежедневието ни.

Бог обича всички хора. За това се и бави, за да се покаят всички, да се поправят, така че да станем едно с Него.

Ще дойде време, когато Бог ще унищожи всяко зло, но това ще бъде края. Божията благодат действа навсякъде и във всеки. Хората, който я приемат, ще имат вечно блаженство, а тези, за който тя е нежелана, се обричат на вечна мъка.

Не терористи, а Страшният съд чака всеки от нас. Готови ли сме за него?

Връщайки се към смъртта на хората в Брюксел, ще кажа, че такива събития ни напомнят, че и ние сме смъртни и можем да умрем неочаквано. За това трябва да се приготвим още сега за срещата си с Бога. Нека да използваме по най-добрият начин времето, което ни е дадено за покаяние и поправление.

А за убийците и тези, които са загубили близките си в тези кървави събития нека се молим.