Архив на категория: екология

Генетици са „научили“ трансгенни червеи да произвеждат коприна

Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.

Мравки с големи глави и челюсти

Канадски генетици са създали мравки с големи глави и челюсти, като са активирали древни гени от насекомите с помощта на съвременни хормони.

Мравките били не само огромни, но получили и огромна „пухкава“ глава, а отзад им израснали гигантски челюсти.

Генетиците от университета Макгил в Канада предполагат, че подобни насекоми могат да се открият сред дивата природа. Но те са вероятно малко на брои. Обитаващи изключително пустините на Америка и Мексико. Това не са обикновени мравки работнички, а супервойници, които защитават своите семейства и територията си от нашествието на други мравки.

Растящи дървета заедно с архитектурата

Всички знаем, че не е добро да се изсичат дърветата, защото те допринасят много за очистване на въздуха.

Колко е хубаво хората да строят жилищата си без да отсичат дърветата, които се намират на мястото, където ще се гради. Добре би било ако ги вградят в конструкцията без да ги унищожават.

Погледнете комбинацията дърво и автомобил. То е растяло в колата, а когато е станало голямо, било е късно да махат автомобила. Сега могат само да разглобят колата без да се унищожават дървото.

РНК помага на охтопод да живее в студена вода

Охтоподите обитават не само тропическите води, но и моретата на Арктика и Антарктида. Биолозите са успели да разберат, какво помага на тези главоноги да оцелеят в студена вода.

Учени от университета на Пуерто Рико сравнили физиологията на осмоногите, които населяват моретата в Арктика и Антарктида с топлолюбивите видове. Те открили, че причина за това са калциевите канали.

Те са комплекси от протеини на мембраната на клетките, пропускащи навътре и навън йони на калция. Сред калциевите канали има и такива, които са чувствителни към температура. Те работят по различен начин при тропичните и полярните охтоподи. Тази причина не се крие в гените. Гените работят по един и същи начин, но на матрицата им се образува матрична РНК. Именно тя се изменя при осмоногите. От това се променят и протеините в калциевите канали, които се синтезират с помощта на иРНК.

Промяната на протеините позволява на октопода да живеят в студена вода.

Село издълбано в скалите

Село Кандован е разположено в северозападен Иран. То е известно не само за красотата на природата си, но и с уникалните си жилища.

Повечето домове са издълбани в пещерите под формата на конус, образувана от вулканична лава и пепел. Общият пейзаж прилича на гигантска колония от термити.

Жителите на Кандована твърдят, че селото им е на повече от 700 години. То е било създадено за укритие от приближаващата монголска армия. Тези жилища се наричат Каран, което на тюркски буквално означава пчелни кошери.

През годините хората са разширили жилищата си. Сега пещерите са разделени на няколко етажа. На тях се намират стаи, навеси, дрешници, места за животните. На някои от тях има балкон, прозорци, врати и стълби издълбани в скалите.

Пещерите са едни от най-енергийно ефективните домове в света. Те предоставят достатъчно изолация през зимата и защита от летните горещини.