Където и да пъхне науката своя нос, човечеството получава нови проблеми. болести и трудности. Хората са се опитвали да осъвършенстват това, което е идеално. Учените се смятат за по-умни от Твореца и правейки някакво откритие, като малките деца започват да си играят с него, стараейки се да го използват „за благото на хората’. Но е време да се разбере, че не е възможно да се подобри това, което първоначално е било перфектно.
Да, ние можем да открием законите на природата, но не можем да ги усъвършенстваме, защото те от самото начало са съвършени. И това ГМО всъщност изменя генетичния състав на зърното и внедрява в структурата му някакъв нов ген, който според учените прави продукта по-качествен за хората. От една страна това наистина е така, те могат да подобрят определени характеристики на продукта, но в същото време изменят генетичния код, те събарят програмата и създават нова такава, която не е позната в природата.
В природата всичко си взаимодейства и допълва и това се изразява предимно в генетичната структура на организмите. Това са огромни части от пъзел съчетани в така наречената природа. И ако променим един от елементите на пъзела и се постараем да го вкараме в първоначално съществуващата хармонична картина, картината ще загуби правилно взаимодехстващата си форма.
Така и ГМО разбива кода и деформира пъзела. И приемайки такава храна ние се деформираме като части от природния пъзел.
Попадайки в организма тази нестандартна храна се нуждае от нестандартна обработка, но организма ни има програма способна да приема и усвоява продукти израснали естествено в природата. В тази програма е заложено нашият организъм да усвоява определени хранителни компоненти.
А ако тази програма се сблъска с нестандартен вариант, как ще се държи? Много вероятно е в програмата да настъпи срив.
Светът е създаден съвършен и ние можем да нарушаваме и да му се радваме, но да го променим не е по силите ни.

Кермодските мечки подвид на бирибала живеят близо до западното крайбрежие на Канада.
10% от популацията имат бяла или кремава козина, но те не са албиноси, нито са от семейството на белите мечки.
Този цвят е проява на рецесивен алел.
Според изследователите видът с бяла козина, по-трудно се забелязва от рибата. Така по-добре ловуват. Това е потвърдено експериментално.

В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.

Това рядко може да се види.
До леда някой е инсталирал рибарска мрежа. Отгоре могат да се видят само гърлата на привързаните към мрежата пластмасови бутилки.
Едно семейство орли живеещи тук наблизо, решават, че са поставените бракониерски мрежи на тяхна територия и те трябва да си вземат дължимото от тях.
Всезнаещите врани дошли тук, пречат на орлите да си вземат от мрежата риба.
Мрежата е дълга, за това орлите прелитат от единия край до другия. Преборват се с поплавъците и ето…. хванаха яещо.
През това време други от тях отиват на другия край на мрежата за да проверят дали се е хванала риба.
Връщат се, тук улова е добър.
Враните заемат заплашителни пози, грозно грачат към орлите, предполагайки, че тази мрежа е заложена за тях….
Рибата е уловена, а сега проверяват и на другия край…. и тук „кълве“….

Японският пъдпъдък избира за гнездо повърхност с цвят, съгласуван с черупките на яйцата им. Това е с цел да се защитят бъдещите поколения от хищници.
Учени от британския университет „Св. Андрюс“ са стигнали до заключението, че японския пъдпъдък избира място за гнездене, въз основа на характеристиките за „камуфлаж“ на черупките на яйцата за всяка отделна женска.
Те забелязали, че птицити специално избират тези части от повърхността, където яйцата няма да бъдат забелязани. Освен това всяка самка знае рисунъка и цвета на своите яйца и се съобразява с това.
Изследователите забелязали, че снесените яйца от една и съща самка, през целия ѝ живот имат един и същ „камуфлаж“. Всяка шарка върху яйцата е индивидуална за всяка птица. Така някой яйца са покрити с тъмни петна, а други са почти едноцветни.
Учените са провели серия от експерименти в лаборатория. Те дали на самката за снесените яйца да направи избор от имитации на някои природни субстрата за направа на гнездо. Те били с различен цвят и текстура. Птицата безпогрешно избрала тези елементи, в които яйцата ѝ били най-добре замаскирани.
Животните правят своя избор базирайки се на знанията си за околната среда и своя генотип, за да подобрят шансовете си за репродуктивен успеха и оцеляване.