Международен екип от учени са намерили начин, как да накарат планетарни всъдеходи да действат и вземат решения без човешка намеса. Новият киборг астробиолог може, без чужда помощ, да различава видове скали. Това ще ускори процеса на изследване на проучваните области върху другите планети.
Съвременните планетоходи са много бавни, защото зависят от решенията на човек. Обикновено трябват 14 минути, за да може командата на оператора, намиращ се на земята,  да достигне марсохода на Червената планета, без която машината не може да направи нищо.
Целта на новата програма е да се автоматизира част от процеса, свързан с геоложки анализ и вземане на решения в дадената област.
Патрик Макгуайр от Свободния университет в Берлин и неговия екип вече са тествали нова система за компютърно виждане. Те са използвали бившата въгледобивна мина в Западна Вирджиния като полигон за тестване и с помощта на камера, монтирана на конвенционален телефон, снимали скалната повърхност, лишеите, шистите и пясъчниците. След това чрез bluetooth предали изображенията на компютъра, който веднага ги анализирал.
Киборгът астробиолог сравнил цвета и текстурата на изображенията със съществуващите изображения в базата данни и потърсил повтарящи се цветни петна или пиксели.
От 55 снимки, направени за час, новата система е в състояние правилно да класифицира 91%, от снимките, които геолозите смятат като подобни на съществуващите, а за необичайни фотографии резултата от съвпадението е 64%.

Японски учени са успели по оригинален начин да измерят  височината на Северното сияние в небето над Арктика, като са използвали две конвенционални огледално-рефлекторни фотоапарата снабдени с GPS – модул.
Първоначално те успели да използват изображенията от цифрова камера по време на създаване на триизмерния „портрет“ на Северното сияние за планетариума им. Те били много красиви и станало ясно, че те могат да се използват за изчисляване на височината, на която се заражда излъчването.
В Националният институт за полярни изследвания в Токио Катаока и неговите колеги са се опитвали да създадат триизмерен модел на Северното сияние, което смятали да демонстрират в планетариума на института. За това те взели две цифрови огледално рефлекторни камери и направили експедиция в Аляска, за да наблюдават „полярните фойерверки“.
Както учените обясняват,  човешкото око образува триизмерен образ и изчислява разстоянието до обекти чрез сравняване на изображения , взети от дясното и лявото око. Японските астрономи използват тази техника за 3D записа на полярното сияние, като разполагат камери на 8 км една от друга.
Получените снимки се оказали с неочаквано високо качество, което позволило на Катаока и колегите му да измерят височината на Северното сияние и да изучат отделни части на „светещия стълб“. Това не е първото проучване от този вид, но авторите са били първите астрономи, които са успели да постигнат резултати с битови оптични устройства .
“ Предлаганите на пазара GPS- модули за камери са станали доста по-евтини и популярни през последните години, което позволява на фотографиите да се записва точното време и място на всяко изображение . Смятам да разработя уеб сайт, който ще позволи на фотографите да публикува нощни снимки за любители и учени от всички краища на света , “ – заключава Катаока.

Астрономите от Масачузетския технологичен институт са открили с телескопа „Кеплер“ екзопланета, която прави пълен оборот около звездата си за 8,5 часа. Това е една от „най-бързата“ известни до сега, със земна маса, планети.
Планетата, наречена Kepler 78b, се намира на 700 светлинни години от Земята. Тя се движи по орбита 40 пъти по-малка от орбитата на Меркурий – радиусът на орбитата е само три пъти по-голям от радиуса на звездата. Екзопланетата винаги е насочена към звездата само с едната си страна, температурата на която, според изчисленията на физиците, е около три хиляди градуса по Целзий. Очевидно е, че повърхността й е постоянно покрита с не изстинала лава.
За откриването на Kepler 78b, учените са направили промени в процедурата за откриване на яркостната характеристика при попадение, която обикновено говори за транзит на планета на фона на звездите.  Създаденият от авторите алгоритъма е специално насочена към намиране на бързо въртяща се маса на планета от земен тип. Алгоритъмът е позволил на учените не само да уловят сигнал, което показва наличието на извън слънчеви планети, но и да видят данните в пиковата светлината на самата звезда. Този пик, според учените, може да е в резултат от отразяване на светлината на звездата или активна радиация от горещата повърхност на Kepler 78b.
За търсене на планети телескоп „Кеплер“ използва така наречения метод на транзит. Това предполага търсенето на периодични спадове в яркостта на звездите, които се дължат на преминаването на планети през диска на звездата.
По време на работа, „Кеплер“ непрекъснато е наблюдавал сиянието на около 150 000 звезди в тесен прозорец на небето до съзвездието Лира. През май, на телескопа е отказал втория жироскоп, в резултат на което прибора е престанал да получава данни. Но „Кеплер“ е събрал много информация за светимостта, така че астрономи могат да продължат да търсят нови екзопланети в архивираните данни.

Учените са открили, че мълнията не е уникално явление само за Земята. Например, тя редовно се наблюдава на Марс и Сатурн. До скоро не беше известно, че мълниите могат да възникват не само в атмосферата на планетите, но и сред космическото нищо. Освен това мощността на такива разреждания се равнява на трилион земни мълния.

Потресаващ въображението електрически разряд е бил открит близо до галактиката 3C303. Дължината на тази „мълния“ се оценява на 150 000 светлинни години, 50% по-дълга от Млечния път.

Как е възможно това?

Подобно на повечето от най-големите явления в космоса, този разряд е извикан от примадоната на вселенската сцена черната дупка. Астрономите вярват, че супермасивна черна дупка в центъра на 3C303, има необичайно силно магнитно поле, което от своя страна генерира електричество, което създава такова голямо електрическо разреждане, че ние сме го фиксирали във Вселената.

Преди да настъпи нощта Венера, Юпитер и Меркурий са се сближили на фона на залеза и са образували почти равностранен триъгълник. Това е толкова красиво и неочаквано. Снимката е направил Марек Никодим от Шубин, Полша.

В момента на най-голямото приближаване на планетите ъгловото разстояние между тях е било по-малко от 3 градуса. Това е рядко събитие и голям успех за всеки наблюдател, ако успее да го улови.

Следващото сближаване на планетите ще се случи през 2026 г.

В същото време звездното шоу продължава. Още няколко вечери при залез слънце може да се наблюдава звездния триъгълник, който постепенно се разтяга и губи форма.