Напоследък имам чувството, че между страните е започнало някакво тайнствено съревнование, за направа на най-голямата и креативна скулптура в света.
Скоро в Чикаго бе издигнат осем метров паметник на Мерлин Монро, след това в Оребро бе създаден голям  жълт заек. А сега и Германия със своята къпеща се блондинка в Хамбург.
Статуята е направена от стереопор и стомана. Инициативата за поставянето й  е на Оливър Фост, занимаващ се предимно с реклама. С тази скулптура той е искал да подчертае, че Хамбург е град на водата, в който живеят творчески личности.
Средствата за реализиране на този проект са дадени от частни лица.
Първоначално властите са смятали да оставят скулптурата само 10 дни, но започнали да получават писма, в които хората искали, тя да остане за по-дълъг период от време.
Местните жители често идват близо до статуята с лодки.

Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.

Това е улица в град Дунедин Нова Зеландия. Тя е регистрирана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стръмната улица в света. Дълга е 359 метра и се изкачва на височина 80 метра. В най-наклонения участък от 161,2 метра тя се издига  на височина 47,22 метра, което създава наклон от 38 градуса.
Дунедин е основан през 1848 година. При построяването на града се е появила и най-стръмната улица. Стръмността на улиците е непреднамерена. Това е станало и в много други части на града и в цяла Нова Зеландия като цяло.
Улиците са планирани в Лондон, без оглед на релефа.
Проектирането на тази странна улица, както и всичко в Дунедин е направил Чарлз Кетлом, който изобщо не е подозирал, че северо-източната част на града не е най- подходящото място за прокарване на автомобилни пътища. Дошлите да изпълнят проекта, забелязали, че ги очакват малки неприятности.
В резултат на това, горната част на улицата бил толкова стръмен, че трябвало да се покрие с бетон, в противен случай, през горещините, асфалта от върха ще се стича надолу.
На тази улица ежегодно се провежда «Baldwin Street Gutbuster». Това е състезание, в което участниците се състезават кой най-бързо ще се изкачи по нея, а след това ще слезе в най-ниската й част.
От 2002г. тук се провежда «Cadbury Jaffa Race», което е част от фестивала «Dunedin Cadbury Chocolate Carnival». На него около 30 000 малки кръгли шоколадови бонбони «Jaffas» се пускат отгоре на улицата и те се търкалят по наклона й.
Преди пускането всеки бонбон получава свой личен номер, който е отпечатан върху хартия закрепена към бонбона. Така те се отличават един от друг. Всеки бонбон има свой спонсор.
Бонбоните се търкалят от 15 до 25 секунди. Малко преди падането, бонбоните попадат в специална фуния. Първите пет попаднали в нея се считат за победители.
Всички приходи от „състезанието“ отиват за благотворителност.

Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно  е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.