Холандските инженери са предложили нова система за движението на наноспътници. Очаква се, че те ще могат да се движат в пространството за сметка на молекули, които се изпаряват от лед.
Наноспътниците са космически апарати с особено малки размери. Такава е широко разпространената платформа CubeSat, състояща се от модули във формата на куб със страна 10 см и тежаща около 1 кг.
Такива спътници много лесно се пускат, като се добавят към основния товар на ракети. Това ги прави идеални за бюджетни научни изследвания.
Въпреки това, липсата на реактивен двигател значително ограничава тяхната маневреност и контрол. За да се реши този проблем Анджело Червоне от Делфийския технологичен университет е конструирал ракета с ледена тяга.
Предлага се в CubeSat да се качат 100 грама лед. В космоса започва сублимация – изпарение, като се прескача течното състояние на водата. Мощността на двигателя се увеличава за сметка на нагревателния елемент.
Прототипът се планира да се пусне в космоса след няколко години. Сега Червоне и неговият екип работят над въпроса, как да запазят водата във вид на лед, докато се чака пускането на спътника, а този период често е няколко дни. В краен случай водата може да замръзне в орбита, но такова решение ще усложни конструкцията на наноспътника.
Новата система, разбира се, вече има сериозни конкуренти. В лабораторията по реактивно ускорение в Масачузетския технологичен институт са разработили система, основана на електроспрей, а в Университета в Мичиган – миниатюрен йонен двигател. Според Червоне, тези технологии ще се допълват една друга.
За стартирането на спътника на дълги разстояния е по-добре да се използва енергията на заредени частици, а за коригиране на орбитата при краткосрочни проекти са идеални ракети захранващи се от лед.

През 1779 г. увлечен по изработването на оптични прибори Кулибин представил пред петербургската публика своето изобретение – прожектор.
Системата от отразяващи огледала съществувала и преди, по-специално са били използвани за маяк, но конструкцията на Кулибин била значително по-близо до съвремения прожектор.
Една единствена свещ се отразявала от поместеният във вдъбнатото полукалбо огледален рефлектор, който давал силен и насочен поток от светлина.
„Чудесният фенер“ бил положително приет от руската Академия на науките. Пресата също го рекламирала. Одобрен бил и от императрицата, но останал само за развлечение и не бил приложен за осветяване на улиците, какъвто бил първоначалния замисъл на Кулибин.
Сам майсторът по-късно е направил прожектори по индивидуални поръчки на корабовладелците.
На тази основа  създал система за компактен фенер за карети, което му донесло известен доход.
Кулибин не могъл да защити своите авторски права и каретните фенери започнали масово да се правят и от други майстори, което до голяма степен обезценило изобретението.

Корейски инженери са разработили текстилен материал, който използва триенето на плата и преобразува механичната енергия в електрическа.
Новият двуслоен материал, който е подходящ за модни дрехи, може да събира енергията, произведена от движението на ръката, за работата на малки електронни устройства.
Компанията разработваща преносима електроника: дрехи с датчици, умни очила или часовници, постоянно търси нови портативни източници на енергия.
Групата от Sungkyunkwan University се е опитала да направи практически преносими генератори. За целта те са създали материал от два слоя, използвайки евтини тъкани.
Единият слой се състои от текстил покрит със сребро. А другия слой съдържа нанопръчки от цинков оксид върху тъкани от текстилни влакна с ширина 100 Нм, който са полидиметилсилоксанови.
В умната дреха нанопръчките увеличават площта на контакта във втория слой, което води  до по-голямо триене между тъканите. Този ефект увеличава изходната мощ на устройството.
Когато изследователите приложили натиск върху участъка от двуслойния текстил с размери 4Х4 см, а след това го отпуснали, тъканта е генерирала ток от 120 В и 65-μamp. В по-нататъшни експерименти с материали дизайнерите са успели да получат 170 В и 120 μamp. При това материалите имат висока механична якост и могат да издържат на повече от 12 000 пъти на натиск.
За да демонстрират новата технология, разработчиците са поставили генерираща тъкан на ръкав на мъжки костюм и са прикрепили шест светодиода, малък LCD дисплей и ключ за дистанционно управление на автомобил към сакото.
Когато собственикът мести ръката или китката си, генератор произвежда достатъчно енергия, за да „съживи“ всяко мини устройство. Новото трибоелектическо устройство има ниска цена и леко се интегрира във всяка модна дреха.

Учени от Калифорнийския технологичен институт, вдъхновени от природата, са създали листа, които дават възможност на слънчеви устройства да разделят водата и да се получава водород за гориво.
Пробивът е станал благодарение на това, че учените внимателно са разгледали химическите процеси, протичащи в живите растения.
Новият тип защитно покритие може да се използва в полупроводникови материали, за да се избегне появата на ръжда и да се облекчи химическия процес, играещ ключева роля в производството на гориво с помощта на слънчева енергия.
Покритието обеспечава производството на ефективно и стабилно гориво, на рекордни нива. В системата няма да се отделят взривоопасни смеси на водорода и кислорода.
Иновацията ще позволи производството на ефектни фотосинтезиращи системи или изкуствени листа. Устройството в основата си копира естествения процес на фотосинтеза, в който участват слънчевата светлина, водата и въглероденят диоксид.
Изкуствените листа се състоят от два електрода – фотоанод, фотокатод и мембрана.
Фотоанодът е отговорен за използването на слънчевата светлина за окисляване на водни молекули, което води до образуването на газообразен кислород, протони и електрони.
Фотокатодът рекомбинира протоните и електроните, създавайки водород.
Мембраната разделя газовете един от друг, предотвратява експлозията и позволява безопасното им използване.

Мишката създава лазерна проекция, благодарение на която на маса или равна повърхност се появява работна площ, която се използва за управление на курсора като мишка или тъчпад.
Преимуществото на тази технология пред обикновените манипулатори се заключава в това, че тя премахва натоварването на китката.
Вече можем да кажем сбогом на синдрома на карпалния тунел, неврологично заболяване с продължителна болка и изтръване на пръстите на ръцете.
Вдъхновение за създаване на манипулатора е почерпено от скандинавската митология. Лазерните лъчи, според създателите, се проектират, като светкавици на Один, върховен бог в германо скандинавската митология, когато хвърля копието си.
Иновационната мишка има уникален дизайн, а работната площ представлява квадрат 8х8 см.
Устройството е портативно и тежи само 40 грама. Има размери 4х5 сантиметра. Съвместимо е с Windows XP и следващите поколения, както и с различни версии на Mac OS.
Устройството е представено в три цвята: металическо зелено, светло сребрист и въглищно черен.
Продажбата му е предвидена от юни 2015 г., ако се съберат 50 хиляди долара, вече са събрани повече от 30 хиляди долара.
Цената на устройството ще бъде 49 долара.