Archive for the ‘смешно’ Category

Подходящият кандидат

вторник, март 27th, 2018

imagesНа Мария Славова ѝ бяха омръзнали различни ухажори и мъже, които не желаят да създават семейства. За нея всички, които не искаха да се обвързват с брак бяха безотговорни.

Един ден тя реши да предприеме решителни мерки, за да осигури своето бъдеще. Седна и написа до местният вестник следната обява:

„Търся богат мъж, който няма да ме бие, няма да тича след жени и ще бъде фантастичен любовник“.

След няколко седмици на вратата на Мария се позвъни.

Тя отвори, но там нямаше никой.

– Сигурно ми се е сторило, – реши тя.

Но отново пак някой позвъни. Тя отвори вратата, но зад нея не видя никой.

– Да не си играе някой с мен, – усъмни се Мария.

След броени минути прозвуча нов звън на вратата.

– Сега ще го хвана, този нахалник – и тя буквално се затича към вратата.

Отвори я и пак не видя никой, но случайно погледна надолу и забеляза мъж, който седеше на сандък пълен със скъпоценности и много пари, но той беше без ръце и крака.

– Дойдох  във връзка с вашата обява.

Мария се обърка. Тя не знаеше какво да каже.

– Както виждате, имам пари и скъпоценности, – започна да обяснява мъжът. – Не мога да ви бия, защото нямам ръце. Да тичам след жени ще бъде проблематично за мен.

– Да, това виждам много добре, – каза окопитилата се вече Мария, – но в обявата бях споменала, че искам и фантастичен любовник.

Мъжът се усмихна и добави:

– Но нали позвъних на вратата? Това не е ли фантастично?

Играта

събота, януари 13th, 2018

originalТози ден съвсем не приличаше на зимен. Сякаш някой го бе заменил с такъв от есента. Бе облачно, но тихо. А температурите бяха над 20 градуса. Какво объркано време!

Група тийнейджъри се събраха у Мишо. Когато нахлуха в празния апартамент, някой предложи:

– Хайде да играем!

– На какво? – попита Симо.

– Някой казва фраза, а друг я допълва, – поясни Виктор, който бе авторът на идеята.

– Допълнението какво трябва да бъде? Да съответства ли точно на фразата или просто, каквото ти дойде на ум? – заинтересува се Румен.

– Няма значение, – махна с ръка Виктор, – ако не сложим ограничения, могат да се получат доста хумористични изречения.

Някои неохотно се съгласиха да участват в тази игра, но други с радост я приеха.

Виктор започна първи:

– Ако ти копаят яма ….

– … не им пречи, – добави Стамен.

Всички се засмяха. Отговорът на Стамен се хареса на младежите.

Така играта увлече и нежелаещите да участват в нея. Всеки се стремеше да даде такъв отговор, че фразата в комбинация с него да звучи хумористично.

– Не говори за себе си лошо …

– …. за да не вършиш работата на другите.

– Никога не казвай: „Сбърках“…

– …. по-добре кажи: „Ау, колко интересно се получи“.

– Ако ви смятат за глупак ….

– ….. опитайте се да загубите някой и друг килограм.

– Часовникът ни помага да се събудим….

– …. но основно ни пречи да спим.

– Ако кажеш: „Не помня“….

– …. значи не е станало.

– Най-добрият начин да почистиш стаята е ….

– …. да изгубиш SIM картата си в нея.

– Ако щастието ви не е в парите ….

– …. изпратете ги на мен.

– Добрият алкохол на масата …

– …. ще покрие кулинарните ви пропуски.

Младежите ръкопляскаха след всяко сполучливо попадение.

Така облачното и нестандартно време за сезона остана на заден план.

Микрохирург

сряда, ноември 22nd, 2017

imagesНиколай е само на четири години, но вече добре се ориентира в света и дава много остроумни отговори. Хвалят го близките му, особено баба му и дядо му:

– От него голям човек ще стане!

Николай е много горд със своята майка. Тя е медицинска сестра.

Понякога тя го взима със себе си в болницата, където работи.

И там, за да не нарушава вътрешния ред на болничното заведение уши бяла престилка и бяла шапка за сина си.

Един ден Николай вникнал в разпоредбите, правилата и реда в болницата, надяна намерените там шушони на краката си, сложи си бели ръкавици, а на устата превърза марля, след което се отправи към операционната зала.

Когато го видяха така стегнат и екипиран, готов за работа, един от медицинските работници попита, не без известна ирония и артистично удивление:

– Какво е това? От къде се взе?

Николай гордо и с достойнство  отговори:

– Аз съм микрохирург.

Може би момчето имаше пред вид, че е още малко и големи операции не може да прави, но виж любопитството му е голямо.

– Я го гледай ти него, – засмя се доктор Славов, – колко е малък, а вече мечтае да хване скалпела.

– Е щом си микрохирург трябва да правиш и малки операции, – обади се и леля Стоянка, колежка на майка му.

Николай като чу тези думи, още повече се напери и пристъпи, към празната операционна маса. Погледът му бе съсредоточен, а лицето сериозно.

– Малкият не се шегува, – добави доктор Христов.

Очите на всички в операционната зала се насълзиха. Щяха да си имат достойна отмяна.

Договаряне

петък, октомври 20th, 2017

imagesВ храма:
– Колко струва освещаването на един „Запорожец“?
– Двеста лева.
– А една „Волга“?
– Четиристотин.
– Но защо толкова скъпо.
– Повече светена вода е нужна.
– А „Тойота“?
– Сто долара.
– Защо толкова много?
– Колата не е православна!

Когато не знаем какво точно искаме

петък, октомври 20th, 2017

imagesВалери скоро бе предал сърцето си на Исус. Стана ревностен християнин.

Четеше редовно Библията си. Ходеше редовно на богослуженията в църквата и редовно се молеше.

Веднъж му бяха нужни повече пари и ето как Валери се помили на Бога:

– Господи, дай колкото можеше.