Празненството бе в разгара си. Трапезата бе изобилна. Живко седеше на стола си и не можеше да повярва:

– Всичко това получавам, не за нещо, което съм направил, а просто за това, което съм.

Можете ли да си представите?

Парти, организирано не защото си постигнал нещо или си впечатлил някого, а защото съществуваш.

Защото си обичан.

Защото принадлежиш на Царя.

Защото си ти и това е достатъчно.

Това е реалността на Трапезата в Царството. Имаш място не защото си го заслужил, а защото Царят се радва да бъде с теб.

Всеки от нас получава като Живко чисто нова идентичност, която е напълно слята със сърцето на Исус. Тя никога не може да бъде загубена, спечелена, подобрена или повредена.

Исус не променя и актуализира старото ти сърце. Това не е подобрение, а трансплантация на сърце.

На Трапезата имаше някои, които все още се лутаха:

– Трябва да правим повече неща за Него.

– Нужно е да бъдем повече ….

– …. да поправяме много ….

– ….. за да получим …..

Сърцето на Царят се късаше като наблюдаваше как децата му остават на ръба на радостта, работейки за това, което той вече бе дал безплатно.

Трапезата е сложена.

Мястото е запазено.

Въпросът е:

– Ще дойдете ли да се насладите на празника?

Един човек мечтаеше да спечели много пари. Беше му омръзнало да мизерства.

За това реши:

– Ще отида в страната на еднооките. Ще взема от там един човек. Ще го доведа тук и ще го показвам срещу една златна монета. Край на беднотията.

Намери страната на еднооките, но ….

Самият той се превърнал в зрелище за местното население.

По пазарите го показваха, като двуокото чудовище.

Е, извода си направете сами.

Петър имаше лозе. В него имаше една смокиня.

Той често идваше на лозето си и разгръщаше клоните на смокинята.

– Трета година виждам това дръвче в лозето си, но на него няма никакъв плод, – каза Петър на човека, който се грижеше за лозето му. – Отсечи я, защо да заема само място.

– Петре, остави я и това лято, – помоли го лозарят. – Ще разкопая около нея и ще насипя малко тор и тогава ако не даде плод, ще я отсека.

Лозарят щеше да копае около корените на дървото, за да стимулира плододаването.

Така щеше да шокира малко дървото с лопатата, за да го събуди и то да направи това, което е предназначено да прави.

Лозарят бе търпелив и състрадателен.

Той искрено желаеше да отложи отсичането на дървото, за това се стремеше да му подейства и то да даде плод.

Така действат Божията благодат с преобразяващата сила на Кръста.

Бог дава достатъчно възможности, за да се събудим и да действаме според Неговата воля.

Това бе странно общество.

На където и да се обърнеш, можеш да прочетеш:

„На първо място удоволствието“.

„Всичко е позволено, чувствайте се добре“.

– А вината? – някой плахо се обади.

– Това е забранена тема за разговор, – последва бърз отговор.

Хората трескаво бягаха от нея.

Как ли?

Давеха я в алкохол. Въвличаха я в различни удоволствия. Обвиняваха някой друг. Подтискаха я с умствена гимнастика. ….

Но каквото и да правеха не можеха да се отърват от вината.

Стигна се до там, че тя изби на дрехите им като голямо грозно петно.

Какъв ли не перилен препарат използваха, но колко и пъти да го пускаха в пералнята, петното си оставаше.

Ами сега?!

– Наистина ли няма нещо, с което да се премахне?

Това петно бе греха и вината на хората пред Бога.

Учените на това общество дълго си блъскаха главите над този проблем.

Посети ги дребно, мършаво и побеляло старче. То се почеса по главата и каза:

– Има изход от положението.

– Какво? Как? Казвай бързо, старче! – наскачаха веднага учените.

Старецът се усмихна и поясни:

– Грехът и вината могат единствено да се изличат чрез кръвта на Исус. Затова Бог ни е дал съвест с аларма за вина, която се задейства, когато грехът влезе. Тогава трябва да отидем при Исус Христос, за да бъдем очистени.

Малка песъчинка се заби в стридата, дразнейки я.

За да смекчи дразнението, стридата започна да покрива песъчинката със седеф.

Докато усещаше дразнението, стридата продължаваше да трупа върху пясъка слоеве перли.

Какво дразнение е било необходимо, за да се образуват перлите, които изграждат небесния град? Те са толкова големи, че могат да се поберат в стена с дебелина двеста фута.

Навярно това не е било обикновено дразнение. По-скоро е било нещо ужасно.

Перлите ни напомнят всеки път за страданието и смъртта на Божия Син.

Те отразяват кръста на Исус Христос.