След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата и против турското управление, и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Особено значение придобива празникът на двамата братя след Първата световна война. Покрусеното от националната катастрофа българско общество търси отдушник в областта на културата и духа. Точно тогава започва да се акцентира на общославянския  характер на делото на солунските братя.
В началото на Втората световна война и временното обединение на българите управляващите да се опитват да го превърнат и в символ на възкръсналата от ньойските окови България.
Не случайно предаването на властта от германските войски на българските в Охрид – града на Кирило-Методиевия ученик Климент – е извършено на 24 май 1941 г.
Особено грандиозно честване било предвидено за следващата 1942 г. Факелен маратон е трябвало да пренесе „вечния български огън“ от старите столици Плиска, Преслав, Велико Търново и Охрид до София, за да завърши там с грандиозна манифестация, изобразяващи живи картини от историята на България и народния бит.
В последния момент  управляващите преценяват, че левицата може да използва честването за демонстрация на солидарност със СССР и другите славянски народи, воюващи с Германия. Затова под предлог за възможна бомбардировка на съюзниците парадът е отменен.

Константин Кирил Философ защитава делото си по време на знаменития спор с римските богослови не с друго, а с цитати от Светото писание. А именно, че „всички езици ще хвалят Бога“. И се позовава на същестуващата отдавна практика, множеството християнски народи да четат Евангелието и да водят богослуженията на родните си езици.
Именно този момент от делото на Кирил и Методий има особено място в българското обществено съзнание през Възраждането.
По време на борбите за църковна независимост тяхното историческо дело е не само стимул. То се превръща и в символ на бъдещата независимост спрямо гръцката Вселенска патриаршия. Затова празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

Делото на Кирил и Методий е велик принос в оформянето на християнски корени.
Културното наследство, завещано от солунските братя на славянските народи, е плод на тяхната вяра, която те посяват у своите последователи. По-късно от нея израстват нови клони, раждащи изобилни плодове. Те обогатяват онова мисловно и художествено достояние, за което целият свят им е признателен . От тяхното свидетелство могат да се поучат днес всички. Европа трябва да се завърне към своите християнски корени.
Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив проявява истинските човешки ценности, огрени от светлината на Христовото благовестие. Тя допринася за преодоляването на противоречията. Ориентира към разбиране на отношенията между хора, които не само търсят своите права, а и истината. Вярата е вечен порив, неутолима жажда. Разбирателството и съпричастността са основни измерения на човечността, стремеж да разбереш, да разшириш своя хоризонт.
Силата, която сближава вярата и културата е свързана с истината за Бога и действителността като цяло. Колкото повече една култура свидетелства за истината, толкова повече тя ще бъде в състояние да се оприличи на нея.

Германските войски достигат подстъпите към Крим в средата на септември 1941 година. Полуострова е от стратегическо значение, тъй като е един от пътищата към нефтените райони на Кавказ и база за авиацията. Отбраната на Севастопол остава в историята на Втората световна война като една от най-ярките страници.
Съветското командване се съсредоточва към защитата на Крим, изоставяйки отбраната на Одеса.
Героичната отбрана на Крим и Севастопол е продължило от края на октомври 1941 до началото на юли 1942 година. Безаветната смелост, ярост в битка с врага и отдадеността на защитниците от Севастопол вдъхновява съветски патриоти за по-нататъшни героични подвизи срещу омразните нашественици.
Кримската настъпателна операция на съветските войски е проведена от 8 април до 12 май 1944 от четвърти украински фронт и Приморската армия с участието на Черноморския флот и Азовската флотилия.
На полуострова е била блокирана 17-та германска армия. Операцията е пълно поражение на нацистите и вдигане на заплахата от южното крило на фронта. Така се възвръща главната военноморска база на Черноморския флот в Севастопол. Възвръщането на контрола върху Черно море от СССР силно разклатило позицията на Германия в Румъния, Турция и България.

Германският канцлер Меркел осъди плановете за руското ръководство за победния парад в Крим, наричайки решението „позор“.
„Мисля, че е жалко, ако в такъв ден се проведе парада при наличие на конфликт“ – казала е Меркел.
Тя уточнява в Роитерс, че 9 май е важна дата за руснаците, но парада при украинската криза е неуместно.
Изявлението било направено на фона на дискусиите в германските медиите за възможно посещение на руския президент Владимир Путин в Севастопол, където ще се проведе военен парад и предполагаемата провокация.
Както пише InoPressa този вид „триумфална демонстрация на оръжията ще донесе на Путин още по-висока оценка в страната и ще предизвика нова вълна на гняв от страна на международната общност.
Ако посещението на Путин се потвърди, това ще бъде встъпване под формата на „събирач на руските земи“. Имиджът на Русия в Европа и САЩ ще понесе катастрофални загуби…“ – допълва изданието.
Във вторник, руският министър на отбраната Сергей Шойгу заявил, че военните паради ще има в Севастопол и Керч. Знае се, че тази година Крим и Севастопол отпразнуват 70-тата годишнина от освобождението от нацистките нашественици. Следователно, Министерството на отбраната е приготвило богата празнична програма. Така че, в Севастопол и Керч ще се проведат военни паради. Освен това, в Севастопол ще се проведе парад на Черноморския флот и демонстрация на 70 самолети от ВВС. Също е запланирана среща с ветераните от Великата отечествена война и откриването на паметника на легендарния военноморски командир, адмирал Дмитрий Николаевич Сенявин.
Според министъра, честването на Деня на победата трябва да докаже на света, че доблестта, смелостта и предаността са дълг в руската армия и те продължават и  се умножават.