Константин Кирил Философ защитава делото си по време на знаменития спор с римските богослови не с друго, а с цитати от Светото писание. А именно, че „всички езици ще хвалят Бога“. И се позовава на същестуващата отдавна практика, множеството християнски народи да четат Евангелието и да водят богослуженията на родните си езици.
Именно този момент от делото на Кирил и Методий има особено място в българското обществено съзнание през Възраждането.
По време на борбите за църковна независимост тяхното историческо дело е не само стимул. То се превръща и в символ на бъдещата независимост спрямо гръцката Вселенска патриаршия. Затова празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.