Какво си спомняш за хората, добрите преживявания или лошите преживявания с тях?
Бих искала да си спомням хубавите неща за хората, да се фокусирам върху доброто време, което сме прекарали заедно и да не забравя положителния опит, който съм получил в това общение.
Всеки може да се сети за негативното, да си спомни болезнените моменти. Въпреки всичко избери да не помниш тези неща, а се съсредоточи върху нещата, за които би могъл да бъдеш благодарен.
Може би сте бил наранен в миналото от родител или партньор, ако задържиш тези спомени все още ще те боли за това. В резултат на това, няма да можеш да се радваш да бъдеш около тях. Това означава, че все още сте се фокусирали върху негативното.
Бъдете благодарни за доброто в хората. Приятните спомени са избор. Всеки може да избере това, което иска да си спомня за миналото.
Това не означва да ​​отричате раните, които сте имали или че сте освободени от слабостите в други хора. Това е психологически нездравословно. Но се съсредоточете върху доброто, от него изберете да почерпите сили.
Чувала съм съпруги да казват: „Той е добър човек, но …“ Всеки път, когато чуете „но“, това означава, че акцентът е върху негативното, а не на позитивното. Бъдете благодарни за това, което имате! Г-н Перфектен не съществува! Чувала съм същото нещо и от съпрузите, но г-жа Перфектна не съществува!
Ако искате да се насладите на общението с другите, вие трябва да се съсредоточите върху силните им страни и не върху техните слабости. При някои хора, това отнема доста изобретателност. Въпреки всичко, можете да намерите нещо добро във всеки човек.

Открих, че ако не обичам хората, те ми лазят по нервите. Дали това са деца, съпруг или хора, с които работя няма значение.
Причината толкова много бракове да се рушат е, че съпрузите реагират в спор с ума си, а не със сърцето. Когато една съпруга казва, че е депресирана, тя трябва да бъде изслушана. А когато съпруг се почувства не добре, трябва да сподели проблемите си.
Истинската любов започва с разбирането, защо някой се чувства по определен начин. Питайте, а след това слушайте. Чуйте болката и проблемите на другия. Трябва да влизате в положението на хората около вас, в противен случай няма да можете да ги разбирате.
Как да ви обичат хората, когато не ги разбирате и ги намирате за отблъскващи?
Единствената любов, която трае въпреки болката, трудностите и обстоятелатвата, е Божията любов. Тя не е нещо, което е далеч от нас, защото Бог чрез Святия Си Дух я е излял в сърцата ни.
Дадена ни е, за да обичаме отблъскващите, да можем по-добре да усещаме болката и проблемите на хората и да търсим начин да им помогнем.

Такава самота за много изглежда най-лошото нещо, което може да им се случи в живота.
Кризата идва, когато децата пораснат и напуснат дома на родителите си.
Ако любовта между вас е преминала и не сте успели да установите приятелство по между си, тогава тази криза може да се окаже фатална за вашето семейство.
А ако между вас има все още топла и любяща връзка, то такава „самота“ е като втори меден месец.
Ако вече сте пенсионер, децата ви живеят самостоятелно, нямате никакви ангажименти пред себе си, то този период от живота ви може да стане по-добър, а не най-лошия в живота ви.
Сега вие можете да се занимавате с това, което желаете. Да отидете в друга страна на екскурзия или за по-дълго време……, да се наслаждавате на живота.
Ако самотата ви дразни, в такъв момен най-добрия начин да запазите семейството, е да намирате всякакви пресечни точки на желания, интереси,…
Често в този период събират внуци с баби и дядовци, които обичат малчуганите повече от собствените си деца.
Семейните кризи са неизбежни, има ги и при най-благополучните двойки.
Всичко може да се преодолее, ако разбереш, че семейното щастие до голяма степен зависи и от теб. Ако помислите добре, ще усетите, че имате сили да съхраните любовта, радостта и мира във вашето семейство до края на живота си. Но всичко това можете да разбиете и на половината път, за това внимавайте!

Сънувах, че съм катастрофирала. Беше кошмарно. Разбирах, че показателите ми са далеч от допустимите, но аз дишах и говорех.

Тогава от сърцето ми се изтръгна вопъл:

– Господи, помогни ми!

Премислях всичко, което се бе случило в живота ми до сега. Питах се: „Живях ли пълноценно? Казах ли на скъпите си хора, че ги обичам?“

Колкото повече мислех, усещах, че повече затъвам. Разбрах, че в живота си съм търсила само удоволствието. Живяла съм като паразит, без да давам нищо от себе си.

Не можех да си отида от този свят така, трябваше да направя нещо. Исках всяка тръпка, радост, …… да ги използвам за Него.

Тогава Му казах:

– Боже, изпрати ме, където искаш, независимо от това, че там ще е опасно. Единственото, което искам е да бъда навсякъде с Теб. Искам да живея за Теб.

С напредването на възрастта на човек започва да му се струва, че броя на месеците в годината намаляват, а самите месеци стават по-кратки.

Времето бързо се стопява. Утрото на новия ден неусетно се превръща в уморена вечер.

Границите се размиват. Заличават се. Ето, не отминал още рождения ден, задава се следващия.

Вече няма смисъл в израза: „Да убиеш времето“. Онова, което до вчера е било здраво, се е втечнило постепенно, после се е превърнало в газ, след това в пара, докато накрая се е изпарило.

Времето е влак, а хората са пътници без билет. Те ще достигнат до набелязаната гара, ако им издържат кокалите, защото всеки път, когато ги хванат без билет, ще ги ступват и ще ги свалят от влака, а за да продължат трябва да се качат на следващия влак.