За всекиго по нещо

Това е социално явление. Заинтересувах се от него, когато видях последствията от него в едно гробище. Много надгробни плочи бяха съборени и натрошени. Какъв е смисъла във всичко това и до сега не съм разбрала.
В медиите непрекъснато се разказват за актове на вандализъм. Повечето от тях са се появили спонтанно и на пръв поглед нищо не е предвещавало тяхното развитие.
В историята има множество проява на вандализъм. Именно за едно от тях искам да ви разкажа.
В продължение на много векове в Италия е съществувала легенда, че на дъното край малкия град Неми лежи огромен кораб на Юлий Цезар с баснословни съкровища.
Но едва през 30-те години на миналия век, италианците са информирали света, че легендата е получила своето потвърждение.
Във водата били намерени не един, а два кораба принадлежащи на скандалният император Калигула. Корабите били истински произведения на изкуството. Те били майсторски направени и богато украсени.
По заповед на Мусолини за съдовете бил построен специален музей, който трябвало да свидетелства за величието и могъществото на Древния Рим.
Но през 1944 г., войските на СС, отстъпващите под натиск на съюзниците, безсмислено изгорили тези огромни артефакти, лишавайки човечеството от доказателства за велика култура в история му.

Напоследък се наблюдава тенденция да се представят обекти, чиито художествена и историческа стойност, меко казано е съмнителна.
Така в Бостън, щата Масачузет, САЩ, е открит музей на безвкусното изкуство. Идеята на експозицията е възникнала у неговия основател Скот Уилсън, след като видял картината на неизвестен автор „Люси на поле с цветя“, която му се сторила пълна безвкусица. Оттогава Уилсън решил да събира “ шедьоври“ на посредствени художници . Входът на музея е безплатен.
Желаещи да се приобщят към „антиизкуството“ са предостатъчно.
Още един „антимузей“ е разположен в германския град Киритц. Това е музеят на лъжата. Сред неговите експонати са радио на потъналия „Титаник“ предаващо звуците на катастрофата, килим-самолет, който се опитва да се издигне и да полети, апарат представляващ действащата Вселена……
Скоро експозицията била допълнена с ухото на известния художник Ван Гог, което е отрязано в пристъп на психическо разстройство.
Администрацията на музея твърди, че не се опитва да убеди посетителите в автентичността на експонатите, те само им предлагат малко да пофантазират.

Обикновено всеки има свой начин на изразяване.
Скулпторът  Judith G. Klausner има интересно хоби. Твори върху храна.
Той изрязва барелефи на класически лица, от старинни монети и медальони, върху глазурата на много популярните по света бисквитки Oreo.
Доста изискана работа, погледнете сами!
А може и чай да искате да пийнете с тях!?

В банката на Швейцария е предложено да се съхранява неизвестната картина на Леонардо да Винчи, на която е изобразена покровителката на художниците от епохата на Възраждането Изабела  д`Есте, съпруга на марграфа Мантуа.
Платното принадлежи на италианско семейство с богата история на колекциониране. Те са събирали произведения на изкуството в продължение на 400 години.
Специалистите са направили радиовъглероден анализ на картината, която има размери 61 на 46,5 сантиметра и са установили, че е създадена през Възраждането. Освен това съобщението се опира на думите на Карло Педрети, италиански специалист по наследството на Леонардо да Винчи, който е заявил, че е видял портрета в ръката на майстора.
Основно доказателство за авторството на Леонардо в момента е значителна прилика с скицата, направена от художник за портрет на Изабела д`Еcте през 1499 година, която се съхранява в Лувъра.

Преработката на боклука е един от ключовите аспекти на екологичния начин на живот. Въпреки това, този процес обикновено отнема много енергия и разходи, които могат да не са по силите на всеки ентусиаст.
Повторната употреба на ненужни неща от най-различен мащаб също намалява отрицателното въздействие върху околната среда, създавайки полезни или просто красиви предмети.
Можем да видим как по необичаен начин се използва боклук, като пожарникарски маркучи и ненужни отпадъци.
Работите на Кери Мюлер се отличават със своята красива форма, а са направени от стари книги и друг подобен вид боклук.
- Давам им още един шанс, – казва Кери.
Тя огъва, лепи, обрязва и преобразува старата хартия от книгите в произведения на изкуството, традиционни оригами на абстрактни теми. Богатото й въображение позволява да създаде смешни истории за животни в причудливи картини, изрязани от напечатаното слово, а също и мащабни хартиени съоръжения.
След дълга противопожарна служба маркучите се възраждат в неочаквани по форма и стил чанти, колани или играчки. Компанията  Oxgut Hose Co в Окленд прави от тях висококачествена мебел и разнообразни аксесоари, като пъстри черги, елегантни столове, портмонета и дори рамки за очила.
В края на краищата, кой би си помислил, че скучен стар маркуч може да бъде чудесен обект за ежедневно пазаруване? Вярвам, че за да се получи нещо, е необходимо нещо да  се даде, да се жертва.

Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.

Името на Леандро Ерлих е добре известно на всички, които се интересуват от съвременно изкуство. Шокиращият художник от Аржентина не престава да учудва със своите ярки проекти.
Скоро жителите на френския град Нант станаха свидетели на необичайно явление. От центъра на площад се издига във въздуха стая, буквално „извадена“ от сграда.
Полуразрушени стени, парчета от дървен паркет, счупена мазилка и тухли – всичко изглежда много реалистично.
Леандро Ерлих е майстор на визуалната манипулация.
Ако в проектът на френския фотограф Лаурен Шехере домовете отиват на лов, защо стаите на Леандро Ерлих да не се издигат в небето?!
Такъв илюзорен проект може да се създаде като се използват различни огледални инсталации.
До необичайната стая може да се стигне по стълба, преодолявайки всички възможни закони на гравитацията.
Необикновеното съоръжение е създадено във връзка с фестивала на изкуствата. По това време Нант се превръща в истинска галерия под открито небе.
Стаята се издига на почти 9 метра височина, нейната единствена опора е стълбата, облегната на прозореца в класически френски стил. Трудно е да се разбере как е устроена конструкцията, за това у зрителите остава чувството за нещо вълшебно и магическо.

Японския театър Кабуки, където всички роли, даже женските, се играли от мъже, е основан от жена.

Тя се нарича Окуни и е била служителка в светилище през 17 век. Тогава заедно с други жени тя изпълнявала всички роли, даже и мъжките.

Скоро на ръководителите на страната не се харесала безнравствената атмосфера, която царяла в тези представления и жените в театъра Кабуки били заменени с юноши, а по-късно и с по-възрастни мъже.

Днес традицията не е толкова силна и в някои театрални трупи женските роли започнали отново да се изпълняват от жени.