Един от най опасните митове, който ни е наложен от киното и телевизията е, че трябва да изсмуче отровата от ухапаното място, а след това да се изплюе.
В случая само ще влошите състоянието на раната, а и няма да можете и да я отделите както трябва. Отровата от змия често попада и върху кожата, така че докосването на усните ви до нея, може да доведе до разраняването им и проникване навътре в тялото. Дори да успеете да премахнете отровате, това ще повреди трахеята ви.
Най-доброто, което можете да направите, е да държите раната по-ниско от нивото на сърцето и ухапания да не се движи много, за да не се усили сърцебиенето.
Противоотровата е най- доброто нещо  при ухапване от змия. На първо време е необходимо да потърсите медицинска помощ. Опитите да премахне отровата сами се предприема само в крайни случаи.

В красноярския парк се състезавали миещи мечки по бързина в пране на дрехи.
В първенството взели участие два енота – Маша и Артьом. На животните дали леген с вода и няколко стари вещи.
Съдиите били от посетителите и работниците в парка, но те не могли да излъчат победител и обявили равен резултат.
Първоначално Маша се опитала да изгони съперника си от съда с водата и не му давала да пере. Работниците от парка трябвало да се намесят, за да може и мъжкия да пере.
Персоналът в зоопарка разказва, че в дивата природа животните опитват да изплакнат всичко, което попадне в лапите им. В парка те се опитват да измият даже и храната си, като извара и каша от елда.
По време на състезанието, което се провело под мотото „Аз обичам миеща мечка“, на посетителите на парка било предложено също да вземат участие в майсторски клас „Стани миеща мечка“ като се състезавали в изработването на животински маски  от хартия и нарисуването на участниците в първенството с гигантски моливи.

Откритата e край бреговете на Западна Австралия, нов вид гигантска и изключително отровна медуза ируканджи – Keesingia Gigas. Направените изследвания са спрени напълно, тъй като животните изглежда, че нямат пипала.
Обикновените ируканджи медузи не надвишават размера на човешки нокът, а новата може да бъде с размерите на длан.
Keesingia Gigas за първи път е заснета през 1980 г., но първия образец е уловил само с рибарска мрежа през 2013 г. ученият Джон Кесинг в района на залива Шарк, в северо-западна Австралия. Медузата ируканджи е отровна, когато докосва човек причинява синдром Ируканджи – верига от паралитични ефекти, включващи силно главоболие, мускулни болки, гадене и повръщане, хипертония, тахикардия и белодробен оток. В някои случаи може да доведе до смърт.
Във всички снимки на медузите Keesingia Gigas не се виждат пипала, при уловените също.
Медузите винаги имат пипала. С тяхна помощ те хващат храната. Пипалата са там, където са концентрирани жилещите клетки, които помагат на медузите да убиват жертвите си.
Изследователите предполагат, че медузи Keesingia Gigas може да изхвърля пипалата си като средство за защита, както правят някои видове биолуминисцентни медузи, които изхвърлят своите светещи пипала, за да отвлече вниманието на хищниците. Но няма доказателства, че всички ируканджи могат да правят това.

Две хиляди човека от Калининградска област са останали без ток за няколко часа.
Техниците дошли на мястото на аварията изяснили, че причината за прекъсване на тока е щъркел кацнал върху електропровода.
Докато се извършвал ремонта на това място, в друг участак на линията паднало дърво подкопано от бобри.
Енергетиците са казали, че в резултат на авариите са били изведени от строя 34 трансформатора, а без ток са останали няколко селища.
Щъркелът кацнал на електропровода е умрял.
Служителите в енергийната компания не изключват възможността от подобни аварии за в бъдеще, тъй като в района има много щъркели и бобри.
През декември 2012 г. причина за малка експлозия в травопост в Сочи станала влязла вътре котка.

Екипът от холандските изследователи е разработил прототип на аквариума върху самоходно шаси, който ще се управлява от рибите. По този начин, рибата в аквариума ще може сама да пътуват до квартирата си.
Местоположението на рибата в аквариума се опредеделя от компютърен софтуер, който насочва аквариума в посока, в която плува рибата.
„Ние стигнахме до идеята за създаване на джаджата “ Риба на колела „, защото искахме да направим нещо, за да се демонстрира технологията на компютърното зрение“ – каза в интервю за изданието MailOnline Томас де Волф от холандската компания Studio DIIP.
„Най-добрият начин да се демонстрира компютърното зрение е възможността рибата от аквариума да отиде, където си иска“, – каза де Волф. Ентусиасти са успели да направят прототип на самоходния резервоар „Риба на колела“, с помощта на конвенционална уеб камера, евтин SBC компютър Beagle board и хардуерна компютърна платформа Arduino.
„Аквариумни риби винаги са били ограничени от техния контейнер – аквариум, и в опит да се даде свобода на всички риби в света е създавнето на първата самонасочваща се кола-резервоар“ – казват холандците.
Според Томас де Волф все още превозни средства се управляват от ограничените човешки възможности, с изключение на някое автономно превозно средство, което се контролира от компютър, но сега „аквариумни риби, също ще бъде в състояние да натиснат газта.“
В същото време екипът е наясно с факта, че те не са сигурни как рибите ще възприемат новите си способност да се движат по суша.
„След като ние им даваме малка разходка, винаги ги преместаме обратно в нормален аквариум с растения и филтри, за да не им създаваме твърде много стрес“, – казва де Волф.