Астероиди в основния пояс толкова силно са разпръснати, че космически кораб минаващ през този района, не би се повредил от тях.

Причината за този състав на астероидния пояс е, че той започва да се оформя близко до Юпитер, чието гравитационно поле постоянно прави силни смущения в орбитата на протопланети.

Експерти смятат, че силата на гравитацията на Юпитер е изхвърлила повечето от астероидите в Главна пояс.

Ниската плътност на астероидния пояс, води до издължени орбити, по които те те попадат във вътрешната област на Слънчевата система и се сблъскват с планетите от земен тип.

Този феномен по-късно бе наречен тежка бомбардировка.

Големите астероиди от астероидния пояс са били открити в края на XVII и  началото на XVIII век.

Големите астероиди, понякога, се наричат малки планети. Най-големият астероид е Церера. Диаметърът на Церера е 950 км.

Някои учени смятат, че в бъдеще ще могат да се добиват полезни материали от астероидния пояс.

Не можем да си представим живота на нашата планета без слънцето. Всеки от нас е виждал прекрасни залези и изгреви, от които човек не може да откъсне поглед.

Но можете ли да си представите как изглежда небесното светило на Сатурн?

Сатурн е може би една от най-разпознаваемите планетите. Слънцето отстои от Сатурн на 1,5 милиарда километра, 9.5 пъти по-далеч отколкото Земята се намира от Слънцето, но свети не по-малко ярко.

Лъчи, дължащи се на кристали вода и газове, се пречупват, създавайки невероятни оптични ефекти като ореоли и фалшиво слънце.

Любителите астрономи по целия свят били много огорчени през 2006 г., когато статуса на Плутон беше понижен от планета до планета джудже.

Тези, които продължили да смятат Плутон за планета, както се е смятало преди, били възнаградени през 2015 г., когато космическият апарат New Horizons преминал покрай Плутон.

Изяснило се, че това космическо тяло е планета.

Плутон има достатъчно силна гравитация, за да запази атмосферата си и да отклони заредените частици на слънчевия вятър.

Превърнало се е в традиция, тъмните петна на повърхността на Луната да се наричат морета.

За да го наименуват, често използвали нещо свързано с вода. Например, Море на дъждовете. Понякога използвали и състояние на душата, като Море на спокойствието.

Когато съветската автоматична станция „Луна-3“ предала първите изображение на обратната страна на Луната, там забелязали още две петна, едно от които решили да кръстят море Москва.

Много астрономи се възмутили, защото това нарушавало установения принцип за наименуване.

Французинът Oduen Dollfus успял да успокои всички, като забелязал, че „Москва“ в действителност е също състояние на душата.

Космическият апарат на НАСА  New Horizons е открил неизвестен обект отвъд Плутон в пояса Кайпер. Сондата е изпратила снимка на Земята на далечния свят, наречен 1994 JR1.

Твърдият обект достига ширина около 145 километра. Той обикаля около слънцето на разстояние 5 милиарда километра.

За първи път сондата е засякла загадъчното небесно тяло на разстояние от 280 милиона километра от него. Наскоро с помощта на прибора за разузнаване сондата е направила снимки от разстояние 111 милиона километра.

Сега учените от Югозападния изследователски институт стигнали до извода, че 1994 JR1 не е квазиспътник на Плутон, както се е смятало по-рано.

Това е напълно самостоятелно тяло, което се върти в пояса Кайпер.