Учените отдавна са се научили да измерват разстоянието от земята до слънцето. Сега то се счита за 149 597 870 километра.

По-рано са смятали, че то е неизменно. Но през 2004 г. руските астрономи забелязали, че земята се отделя от слънцето с около 15 сантиметра на година, това е 100 пъти повече, отколкото е грешката при измерването.

Става това, което по-рано бе описано във фантастичните романи: Планетата се отправя на „свободно плаване“. Причината за появата на това пътешествие за сега е неизвестна.

Разбира се, ако скоростта на отдалечаването не се измени, то ще преминат още  стотици милиони години, преди да се отдалечим от слънцето толкова, че планетата да замръзне.

Ако скоростта се увеличи или Земята започне да се приближава към слънцето?

За сега никой не знае какво ще стане по-нататък.

Това се е случило на 9 септември.

Жителите на населените места в района на планината Тродос са се изплашили от светъл огън в небето, който бил съпроводен със силен гръм и трясък.

Хората са забелязали светлозелен обект и чули грохот около 00:45 местно време.

От полицията потвърдили, че са получили обаждания от разтревожени жители на острова, но не могли да се определи източника на светлина и взривовете. Въпреки това, някои свидетели съобщават, че са почувствали как земята се е разтресла.

Според почетният президент на астрономическо общество на Кипър Йоанис Факаса, външното тяло е тежало само няколко килограма. Части от него, според експерти, са се оказали в морето на север от Кипър.

На спътника  на Марс съществуват два типа канали. Първите групи канали възникват в резултата на деформацията на повърхностните слоеве на Фобос, поради преливното взаимодействие с Марс.

Новото изследване помогна на учените да разберат произхода на останалите аномални канали. Те са възникнали, в резултат на обратното падане на частиците на неговата повърхност след приливното разрушение на Фобос.

Геофизици са проучили произхода на голям кратер с диаметър от 2,6 км. Падащите обратно фрагменти изхвърлени по-рано, довели до образуването на характерните канали.

Учените отбелязват, че Фобос е може би единственото в Слънчевата система небесно тяло, където се наблюдава този феномен.

Фобос  има радиус 11,1 километра и се намира 6000 километра от повърхността на Марс. По спираловидна траектория със скорост 2 метра на век Фобос пада върху Марс. Това го прави най-близкия до своята планета спътник в Слънчевата система.

През следващата година Министерството на енергетиката в САЩ започва строителството на удивителен инструмент, който се казва  Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI).

С негова помощ учените планират да създадат триизмерна карта на Вселената, на която ще бъдат нанесени милиони галактики.

Проектът носи кодовото име Critical Decision 3 и над него са работили стотици учени в продължение на няколко години.

Първите детайли на бъдещият инструмент вече се произвеждат. През 2019 г. DESI ще започне да улавя светлината от далечните светове.

На снимката виждате фрагмент от бъдещия инструмент. Не ви ли прилича на парче пица?

Това е едно от „венчелишчетата“ на DESI. Те ще бъдат общо 10 на брой. Тези листенца ще съдържат в себе си 5 хиляди цилиндрични робота, който заедно ще представляват гигантска високочувствителна камера, способна да улавя и най-слабата светлина от далечните галактики.

На изследователите им предстои да построят 10 спектрографи за измерване дължината на вълната на светлината падащата върху камерата.

Астрономите от Колежа по литература, наука и изкуствата в Мичиганският университет, първи забелязали, че горящия газ вътре в галактическия ореол на Млечния път, се върти в такава посока, в който и се върти и галактическия диск. Освен това скоростта на въртене  е сравнима с тази на диска.

Тези открития ще помогнат да се хвърли светлина върху процесите на „сглобяване“ на отделните атоми в звезди, планети и галактики, както и на нашата собствена галактика, ще може да се прозре бъдещето на тези галактики.

В това ново изследване, екип от учени, водени от Едмънд Ходжис-Клак, младши изследовател в Мичиганския държавен университет с помощта на архивираните данни от наблюденията, събрани от космическия телескоп XMM-Newton на Европейската космическа агенция, са установили, че за кислородните атоми на ореола на Млечния път се наблюдава Доплерово смущение.

Спектралните линии на силно горящия кислород, показват движението на масата на газа, което е в същата посока, в която се върти диска на Млечния път.

Изчисленията на групата, са показали, че скоростта на това движение е сравнима със скоростта на въртящия се диск на Млечния път, равна примерно на 640 хиляди километра в час.

Откриване на въртенето на гореща ореол е ценно наблюдение, което ще помогне за разкриването на механизмите на образуване на Млечния път.