За всекиго по нещо

На 20  юли 1976 г. Гилбърт Левин седял в креслото си. На милиони километри от него, на Марс, спускаемият космически апарат „Викинг“ взимал проби от почвата.

Апаратурата на Левин ги смесвала с вещества, които съдържали въглерод – 14. Учените участващи в експеримента смятали, че ако в почвата открият изхвърлен метан, съдържащ въглерод – 14, то на Марс има живот.

Анализаторите на „Викинг“ дали положителни резултати. Нещо поглъщало хранителните вещества, преобразувало ги и отделяло газ, който съдържал въглерод – 14.

Но защо тогава не са празнували успеха?

Апаратът на НАСА „Касин“ за първи път е забелязал слънчевите частици, които се движат с невероятна скорост около Сатурн. Тези наблюдения дават възможност на учените да изследват по-отблизо рядко явление, което се случва около планета с необичайна магнитна система.
Първите слънчеви частици около Сатурн са наблюдавани още през 2007 г., но сега апарата се справя с безпрецедентни подробности. Последните наблюдения показват, че Сатурн създава нещо като ударна вълна, която ускорява частици, придавайки им значителен енергетичен заряд.
Подобни ударни вълни са значително по-големи, когато се формира нова звезда в галактиката. Тогава частиците се ускоряват до скорост близка до тази на светлината.
Около планетата за първи път се наблюдава такова поле. Изследователите предполагат, че тези ударни вълни са източник на космическите лъчи.
От НАСА твърдят, че ударната вълна в магнитното поле на Сатурн съответства на вълна близо до свръхнова и на тази база могат да се изследват звездите.

Американският инженер и програмист Кевин Джил демонстрирал изображение на Марс такова, каквото би могло да бъде в миналото, ако на него е имало живот.
Резултатите от симулациите са поместени в блога на инженера, където той дава кратък коментар за тях.
В основата на триизмерния модел на Джил са данните за топографията на Марс получени от сондата „Mars Reconnaissance Orbiter“.
Този космически апарат е въведен във орбитата на красивата планета през 2006 г. Съставил е карта на възвишенията и повърхността с разделителна способност 128 точки на градус.
Джил, за да направи своя модел на Марс е използвал обективните данни на сондата, но останалите параметри като ниво на водата, състава на атмосферата и разпределението на растителността, са избрани без научна обосновка.
В окончателното изображение за по-добра нагледност особеностите на релефа са преувеличени 10 пъти.
В днешно време температурата на Марс не допуска съществуването на вода в течно състояние.
Изследванията направени от марсохода „Спирит“ и Опортюнити“, а също и от орбиталните апарати са показали, че залежите на вода се намират под повърхността на марсианската повърхност, понякога на дълбочина няколко сантиметра.
В миналото температурата на планетата е била значително по-висока, което теоретически допуска съществуването на течаща вода и възможност за живот.

Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които   се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед  дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.

В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.

Както е известно, Меркурий се върти около оста си много бавно, а се движи по орбитата си неравномерно.
Например, в 8 от 88 дни, орбиталната скорост на планетата става по-голяма от тази на въртене й около оста.
Ако в този момен наблюдател се намира на повърхността на Меркурий, той ще види как слънцето спира и започва да се движи в обратна посока.
Това явление се нарича ефектът на Исус Навиев, библейски герой, който с Божия помощ успял да спре слънцето.

Гигантски астероид ще премине край Земята през следващата седмица. Астрономите са се приготвили да го проследят. Той не представлява опасност за нашата планета.
Обектът наречен 4179 Toutatis е един от най-големите астероиди, които прелитат близо до Земята. По форма Toutatis  прилича на фъстък. Дължината му е 4,46 км, а ширината 2,4 км. Астероидът ще се приближи до нашата планета на 12 декември. Той ще прелети на разстояние 6,9 милиона км от Земята. Това е 18 пъти повече, отколкото разстоянието между Земата и Луната.
Астрономите ще се опитата да уточнят характера на въртене на астероида, което ще помогне да се разбере неговия състав. Toutatis  се приближава към Земята на всеки четири години. Той е наблюдаван през 1996, 2000, 2004 и 2008 г.  След анализ на данните, изследователите заключават, че астероидът се върти около дългата си ос, която на свой ред описва окръжност, наподобяващи прецесията на жироскоп.
Една от хипотезите е, че необичайната форма на Toutatis може да обясни със сблъсъка на два астероида, малкия по обем обект се е врязал в по-големия и там е останал.
Астероидът ще се наблюдава не само от професионалисти. Toutatis е твърде неясен обект, така че може да се види с малки телескопи.