Астрономите са установили, че най-големият в историята на наблюденията, астероид, наречен Флорънс, се приближава към Земята.

Но жителите на нашата планета не трябва да се притесняват. В края на краищата, небесното тяло ще прелети на седем милиона километра от Земята.

Астероидът Флорънс ще прелети на 7 милиона километра от Земята на 1 септември 2017 г., това е приблизително 18 разстояния от Земята до Луната.

Учените казват, че приближаването на небесно тяло с диаметър от 4,9 км към нашата планета, не е опасно. Американската космическа агенция ще снима обектите на повърхността на астероида.

Флорънс е малък околоземен астероид, който принадлежи към светлинния спектрален класа S. Обектът е открит на 2 март 1981 г. от американски астроном Шелт Бас в Siding Spring Observatory.

След откриването си, астероидът е получил наименованието 1981 ET3, но на 6 април 1993 г. Флорънс е преименувана, присвоявайки името на английската сестра на милосърдието и общественичка Флорънс Найтлингейл.

На 31 август 2017 г. астероидът Флорънс ще достигне 8,7 м и ще бъде видим чрез бинокли от всяка географска ширина, с изключение на 70 + север. Обектът, който е с диаметър 4,9 километра, се класифицира като потенциално опасен астероид. По време на близки срещи със Земята може да има магнитуд до 9 метра.

Предишното сближаване със Земята е било през 1930 г., а следващото ще бъде през 2057 г., след 40 години, когато ще премине на 0.04995 а. е. от нашата планета.

Американските астрофизици разчитат, че по време на пълното слънчево затъмнение през август тази година, ще се получат уникални данни, който ще разкрият тайните на нашето слънце.

Комбинацията на резултатите от наземните със сателитни наблюдения в видимите, ултравиолетови, рентгенови и радиочестотни части на спектъра ще осигури най-пълна картина на слънчевата атмосфера, наблюдаван някога.

В действителност слънцето е все още неизследвано. Нашата звезда се намира на няколко милиони километри от нас. Тя е огромна в съответствие с нашите стандарти. Диаметърът ѝ надминава 1,3 милиона километра. Ядрото ѝ заема една четвърт от слънцето.

Концентрираното тегло на звездата създава огромно налягане и температура достатъчна за започване на ядрен синтез, който консумира около 600 милиона тона водород в секунда.

И въпреки, че слънцето е сравнително малка жълта звезда, тя все още има достатъчно газ за изгаряне, за още пет милиарда години. Но в крайна сметка, слънцето ще се превърне в бавно изстиващо джудже, докато не изгори до края.

Тази дългосрочна прогноза се основава на теоретични анализи и десетилетия на наблюдение на Земята и в космоса. Сега учените разполагат с план за тестване на своите идеи по време на пълното слънчево затъмнение.
За да научат повече за това, какво генерира температурата на короната и механизмите, отговорни за слънчевите бури, изследователите трябва да изучат вътрешността на короната и преходната зона, където тези процеси работят.

Короната може да се види много добре по време на пълното слънчево затъмнение.

Американският любител астроном Гавторн от ранна възраст се увличал  от наблюдение на небесните тела, а в частност и на метеоритите.

За тази цел той построи наблизо до дома си малка обсерватория.

Веднъж по време на вечеря той чул ужасен грохот.

Когато излязъл на улицата видял, че малката му обсерватория е полуразрушена. Когато Гавторн влязъл в нея, той намерил два метеорита.

Всеки от тях тежал повече от килограм,

Разстоянието между двата спътника на Сатурн Епиметей и Янус е 50 км, което е по-малко от средния радиус на всеки.

Когато някой от спътниците, който се намира по-близо до планетата, догонва втория, става гравитационна маневра. Те променят орбитите си.

Такова пренастройване се случва веднъж на четири години.

Апарат на стойност един милиард евро ще бъде оборудван с пет сегментни огледала, а площта на въртящия се купол на телескопа ще бъде приблизително, колкото едно футболно игрище.

Този апарат ще бъде за изследване на екзопланети, намиращи се зад пределите на Слънчевата система.

Той е наречен „Европейски изключително голям телескоп» – EELT и ще бъде построен до 2024 г  в чилийските планини на пустинята Атакама.

Диаметърът на най-голямото огледало ще бъде 39 метра. То ще се състои от 800 шестоъгълни огледала с диаметър 1,4 метра.

Общата маса на конструкцията ще бъде пет хиляди тона, от които три хиляди ще принадлежат от подвижната част.

Днес в пустинята Атакама функционира Атакамски голям радиотелескоп.

Астрономическата обсерватория Ла Сила, която е разположена на височина 2,4 хиляди метра над морското равнище, има 18 телескопа, половината, от които са построени със средства на Европейската южна обсерватория.