През изминалите сто години местните жители са строили своите домове сред огромните камъни, като хармонично са ги вписвали в красивия пейзаж.

Благодарение на стабилността на камъните и необичайното оформление, външният вид на града практически не се е изменил. За нови постройки място няма, а старите са доста стабилни и живописни и би било жалко да се премахнат.

Необикновеността на града го е направила известна забележителност в Португалия. Самото селише се е превърнало в град – музей под открито небе.

Труднодостъпността до него го предпазва от потока любопитни туристи. Тези, които издържат и достигнат до него са възнаградени с едно незабравимо зрелище и красиви снимки  за спомен.

Покровител на града е Исус Христос, за това почти навсякъде се срещат множество кръстове с различни размери.

Останките от средновековен замък, прекрасната каменна църква и оранжевите покриви на камените къщи привличат погледа на всеки посетител. Градът е разположен на върха на планината Сера да Естрела, от където се откриват живописни гледки към близките околности.

Синахериб възтановява древния град Ниневия и го обявява за своя столица. Градът остава такъв до залеза на Асирийската държава.

Името му дала Нин, великата Богиня на Двуречието. По времето на Сенахериб блестящите фасади на дворците се оглеждали в река Тигър. Столицата била оградена с крепостна стена наречена “ С ужасяващия си блясък поразява  враговете.“ Нейните основи били каменни блокове с широчина 10 метра и височина 24 метра. Покрай стената минавал ров широк 42 метра. За да влезеш в града трябвало да пресечеш 15 порти. Пред „Градинската порта“ бил прехвърлен каменен мост, който бил истинско чудо на архитектурата.

Великолепният палат на Синахериб „Който няма равен на себе си“ се издигал в западната част на столицата. Владетелят събарял всички съществуващи сгради, които пречели на строежа на двореца. Край него бил засаден огромен парк с какви ли не растения и плодни дръвчета.

Прокопани били изкуствени канали, по които се стичали планински потоци, спускащи се от 50 километра разстояние. Царят използвал диги, за да оформи големи водни пространства, където живеели различни водни птици, а край тях глигани и елени.

Вероятно всеки от нас е мечтал да изгради своя дворец на  мечтите, но това се отдава на единици. Така в историята е влязъл скромния пощальон Шевал. На 40 години той сам е построил идеала си за дворец. Но разказа ни днес не е за него. Руската земя ражда собствени Шевалие.

Жителите на далечноизточния град Артьом, Алексей Кривова и неговата съпруга Валентина са построили своя дворец на мечтите от строителни отпадъци.

Семейство Кривова са бивши строители по професия. Алексей има златни ръце, а Валентина има забележителна архитектурна фантазия.

Идеята за построяване на двореца започнала от обикновен ремонт, започнат през 1995г. Постепенно ремонтът прераснал в нова сграда – красив дворец.

В него са се преплели източни мотиви, на някои места напомня за Тадж Махал и класиката на руската църковна архитектура. Черен двуглав орел поглежда от купол подобен на Биг Бен.

Дворецът е особено красив през  лятото, когато мозайката ярко блести под слънчевите лъчи.

Едва ли съпрузите Кривова биха имали достатъчно пари за строителството на това чудо, но те са се досетили да използват намерените на пътя строителни отпадъци. Помагал им един архитект и съседите. Проектът привлякъл вниманието и на другите граждани и всеки внасял своята лепта. за да остане късче и от неговата мечта в постройката. Сега удивителната сграда практически е готова, но може да се достроява и доизкусурява вечно.

В двореца живеят 14 котки и три кучета. За в бъдеще съпрузите искат да превърнат постройката в приказен замък, а след това да го подарят на детската градина.

Какво е накарало това семейство да създаде дворецът на мечтите си? Алексей твърди, че са искали да оставят нещо красиво след себе си.

Този хотел е построен с форма на пирамида. Намира се в края на голямата магистрала към Международното летище в Лас Вегас.

Тъмните му бляскави страни са покрити с 34 хиляди  кв. м. стъкло. От върха му е насочен най-мощния светлинен лъч в света, светещ с мощта на около 40 милиарда свещи. На тази светлина можеш да четеш вестник на десет мили от мястото. Светлиния лъч е наречен  Ре на името на египетски бог

Всяка година милиони хора пристъпват в хотела, за да надникнат в месинговото чудо. Това не е една възродена Античност, а само една подчертана съвременост.

Силният лъч излъчващ се от хотела, ще бъде изключен от електрическата мрежа, в момента, в който вкусовете се променят.

Така този хотел има изчислено време на живот. За съжаление подлежи на забвение.

Тази опера днес е модерно класическо чудо. Тя присъства във всеки списък на съвремените чудеса. Обичана е толкова, колкото и „Конкорд”.

Прекалено малка, за да побере на сцената си някое голямо оперно произведение, а в същото време е доста „стара” за творение на съвремената архитектура.

Един шегаджия казва, че Австралийската национална опера е принудена  да използва „сцената в Сидни, докато оркестърът ѝ е в Мелбърн”.

Историята на това модерно чудо, отнело три години за компютърна обработка, за да бъдат изчислени бетоните криви, които младия архитект Йорн Утсон е скицирал в своя бележник. Те се преплитат с древния разказ, в който се говори как богинята Артемида сама поставя огромните мраморни греди на архитрава в своя храм, както и с информацията, че титаний и смола свързват сградата на операта, която е намек за новаторски технологии.

Когато се изкачвате в операта, усещането е подобно на това при изкачването на пирамидите.