Пасторът на местната църква Теодор Павлов разговаряше с архитект Стилян Петров.

Двамата уточняваха външния вид на бъдещата църква, която щеше да бъде построена в техния град.

– Мисля, че би било добре, – протегна ръка напред Теодор и описа полукръг, – външния вид на сградата да прилича на търговски център от 90-те.

– Защо точно търговски център? – смръщи вежди архитектът.

– Искам, когато хората приближават църквата ни, веднага да си помислят: „Дали тук ще мога да открия нещо, което толкова дълго търся?“

– Но тези сгради по външен вид са доста скучни, – възрази Стилян.

– В скучния вид на консуматорството се отразява икономическата мощ на страната, а в него може да се намери нещо красиво и вечно. Това ще накара нашата целева аудитория да се почувства в свои води, – важно заяви Теодор.

Плановете на архитекта, предложени по желанието на пастира, включваха голяма стоманена сграда, покрита с неясно кафява изкуствена мазилка, с големи стъклени входове от всички страни в съответствие с най-добрите търговски заведения от миналото.

– Смятате ли, че това ще повлияе на хората, които не познават Бога? – попита, съмнявайки се в начинанието, Петров.

– Подтискащия дизайн ще предизвиква очакване за получаване на дребни сувенири, дрехи последна мода, видеоигри, …. всичко, което може да предложи един търговски център, а гостоприемната църковна среда ще ги предразположи да чуят Евангелието. Ще ги изобличи за греховете им и ….

Дойде един от дяконите и тъжно съобщи:

– Поради бюджетни ограничение, можем да построим само голяма стоманена кутия със страхотно лого отпред.

– Жалко, – въздъхна огорчено Теодор, – провалят ми се най-прекрасните планове.

Бащата гледаше гневно сина си Асен:

– Ти си повече от статистическа случайност, брак на наследствеността и обществото. Благодарение на Бога ти си изваян от нищо в нещо. Разбери, Той те е направил уникален.

– Светското мислене като цяло не приема това, – смънка под носа си Асен.

– Е да, – съгласи се бащата. – Обществото заявява, че можеш да правиш всичко, което пожелаеш? Но можеш ли в действителност?

– Не всичко, – въздъхна тежко Асен.

– Бог никога не произвежда предварително или масово хора. Той прави всичко ново. Така че и ти чрез Него можеш да направиш нещо, което никой друг не може да направи и то по различен начин от другите.

– Така е, но …

– За това внимателно разбери кой си, проучи работата, която ти е поверена и тогава се потопи в нея.

Асен вдигна само рамене, а баща му продължи:

– Когато успяваш в работата си и я вършиш по-добре от останалите, Бог се усмихва. А има ли нещо по-хубаво от това?

Стефан се разболя. Вдигна висока температура. Веднага го приеха в болницата.

На следващия ден състоянието му се подобри, но не бе достатъчно, за да го изпишат.

Съпругата му Марта се изправи пред труден избор:

– Какво да направя? – питаше се тя. – Да остана със съпруга си в болницата или да замина на конференцията, където трябва да представя важен проект? Та това е дело на голям екип. Нима мога да ги проваля?

Стефан виждайки, че тя се измъчва, ѝ каза:

– Ще се оправя. Не се тревожи за мен. Заминавай!

Това още повече разкъса сърцето ѝ между него и работата ѝ.

Марта се нуждаеше от Божията помощ, защото бе застанала на кръстопът. Изборът, пред който стоеше, бе много тежък за нея.

– Господи, съпругът ми има нужда от мен, работата ми не търпи отлагане. Как да постъпя?

Телефона звънна. Обаждаше се прекият ѝ ръководител:

– Разбрах за затруднението ти. По-добре остани при мъжа си. Ние ще се оправим някак си. Не се тревожи. Всичко ще се нареди. Гледай само той да оздравее.

Марта въздъхна дълбоко и прошепна:

– Благодаря ти, Господи!

Когато застанем на кръстопът и не знаем как да постъпим, нека се обърнем първо Бога.

Бай Петър бе добър стопанин. В градината му растяха най-големите и вкусни плодове и зеленчуци.

По-младите любопитстваха:

– Кажи ни, как го правиш?

– И ние искаме да отглеждаме такива плодове и зеленчуци.

Старецът се усмихваше и кротко обясняваше:

– За да навлязат корените на растението по-надълбоко в земята е необходима точна комбинация от слънце и дъжд.

– Ако има много валежи, какво се случва тогава? – бързо попита Пламен.

– Ако има много дъжд, – започна да обяснява бай Петър, – корените не навлизат надълбоко за допълнителна влага, защото тя не им е нужна. А когато няма достатъчно дъжд, корените изсъхват.

– Не можем да контролираме дъжда, за слънцето да не говорим, – започна разпалено Тодор. – Тогава какво трябва да правим?

– Нищо, – потупа го по рамото бай Петър. – Бог, Който може да дава дъжда и слънцето на определеното време, разпределя Своята екологична смесица по начин, който предизвиква корените да търсят по-надълбоко вода.

– И какво излиза? Всичко зависи от Господа?! – възкликна Наталия.

– Така е, – съгласи се бай Петър. – По подобен начин слънчевата светлина от присъствието на Сина стопля душата ни с благословенията на Неговото присъствие, докато дъждът от милост и благодат ни освежават с животворната любов и прошка.

– Колко хубаво го каза, – плесна с ръце Радостина.

А старецът продължи:

– В тези сухи времена на необходимост нека да навлезем по-дълбоко в Божията любов, да изпитаме ново ниво на интимност, което идва само от вътрешната дълбочина на духовното укрепване.

Младежите мълчаха и жадно поглъщаха думите на бай Петър.

– Здравата коренова система на вярата процъфтява в дълбоката почва на Любовта на нашия Спасител, – настървено говореше старецът. – Исус винаги е с нас, Той дава най-доброто за живота ни, точно от това, което се нуждаем най-много.

Всички тези думи звучаха на младите като балсам, но те не стихваха:

– Независимо дали преживявате потоп от непосилни проблеми в отношенията си с другите или суша е овладяла духовната ви жизненост, имате достъп до живата вода на Господ Исус. Влезте дълбоко с корените на вярата чрез Неговата праведна река от любов и Светият Дух със сигурност ще укрепи вътрешното ви същество.

Времето все още се запазваше сравнително топло за сезона. Въпреки това Жельо се чувстваше изтощен и уморен.

Той пак се оплакваше на своя приятел Желязко:

– Не изпитвам никакво удоволствие от работата си. Едва издържам края на работния ден.

– Всеки човек има нещо, което прави най-добре. Просто го открий и си намери работа според него.

Жельо въздъхна тежко:

– Работата ми е единствено за да плащам сметките си. Дори нямам представа какво най-много ми се отдава.

– Поискай съвет от Господа, – посъветва го Желязко.

– След бъркотията, която направих в живота си?! – възрази Жельо.

– Нима мислиш, че Той ще те отхвърли, ако го потърсиш?

Жельо само повдигна рамене.

– Не се съмнявай, – насърчи го Желязко, – Той знае най-добре какво е нужно в живота ти. Само Бог може да ти каже какво да правиш, защо точно това и къде да го правиш.

– Ох, – намръщи се Жельо, – лесно ти е на теб.

– Повярвай! Ти можеш да правиш нещо по начин, по който никой друг не може.

– Но какво е то? – размаха ръце Жельо.

Желязко се усмихна и потупа приятеля си по рамото:

– Не напразно е казано: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори“.