Калоян бе мек и мил човек. Поне така го познаваха хората и близките му около него, но един ден ….

Той си купи нов мотор.

Излезе рано сутринта с идеята да потегли с него. За нещастие машината не искаше да запали.

Калоян направи десетина опита и когато бе готов да се откаже, моторът оживя.

Той въздъхна с облекчение:

– Най-после …

Регулира газта и се приготви да тръгва, когато моторът отново млъкна.

Калоян направи нервно още няколко напразни опита, след което тръгна към дома си.

Извади ловната си пушка. Зареди я и се насочи към мълчаливата машина. Прицели се в нея и я надупчи.

Съпругата му го следеше стреснато от верандата. Тя хапеше устни и си гризеше ноктите на дясната си ръка от напрежение.

– Боже, какво прави той? – прошепна уплашено тя. – Като луд е. Изглежда, че не е на себе си….

Ето какво се криеше под тихата и спокойна външност на Калоян. Гняв, с който той не можеше да се справи сам.

Всичко, което започва с такава ярост и невъздържане, може да завърши със срам.

Кралство Нарния продължава да се затопля с обезпокоителна скорост.

Ледената Кралица обвини за това пристигналия наскоро лъв Аслан.

– Ако ти е много горещо, благодари за това на Аслан и неговите последователи. От векове сме пазили нашия свят в безопасност благодарение на моята политика „Винаги зима, никога Рождество“, но сега природен баланс в тази замръзнала земя е нарушен благодарение на безразсъдството на Аслан и неговите последователи.

Тя се възмущаваше яростно на настъпващите промени:

– Пролетта се усеща навсякъде. Днес видях цвете ….! Това глобално затопляне трябва да бъде спряно!

Кралицата, за да подпомогне поданиците си, издаде указ:

– Всеки да промени начина си на живот, за да не се стигне до пълно размразяване на кралството. Никой да не се кълне във вярност на Аслан. Който наруши тези разпоредби ще бъде превърнат в камък.

Заедно с увеличение на данъците и горния указ Кралицата обещаваше:

– Тогава ще се гарантира, че Нарния ще остане замразена за бъдещите поколения.

В крайна сметка тази Кралица бе свалена, а тя обвини за това някои от последователите на Аслан.

Дани не преставаше да се среща с приятелите си. Това, че бе единствения женен между тях, не пречеше на общението им.

Защо приятелите му не бяха избрали своите половинки?

Всеки от тях предпочиташе порнографията, която ги водеше до безразборен секс.

Един ден Станчо попита:

– Дани, как можеш да правиш секс с една и съща жена през цялото време?

– Не е ли много скучно? – добави своя въпрос и Камен.

Дани се усмихна и отговори:

– Не правя секс с една и съща жена през цялото време.

Всички го погледнаха изумени, а погледите им молеха за обяснение.

– Диди не е същата жена, за която съм се оженил.

– Как така? – както винаги нетърпелив и прибързан се обади Наско.

– Тя израства духовно и се променя, – уточни Дани, – а това допринася и за моя растеж. Ние не сме същите хора, когато се оженихме. Както хубавото вино, така и нашата интимност узряват с времето.

Приятелите очакваха повече яснота и обяснения, за това Дани продължи:

– Ако непрекъснато пренебрегвате Божия добър план за секса, вие се задоволявате само с проблясъци на греховна страст вместо с ценните нажежени въглени на трайната интимност.

– Само проблясъци …., – измънка като събуден от сън Климент.

– Бог е създал секса, за да се наслаждаваме по най-добрия начин, – започна да доизяснява думите си Дани. – Това няма нищо общо с външен вид и представяне. Бог е основал секса на отдадената любов, която отразява безкрайната Му любов, която изпитва към всички онези, които се доверяват на Христос.

Приятелите на Дани наведоха глави. Тези думи ги попариха силно. До сега не бяха разбирали нещата така.

Надявам се при следващата им среща, Дани да не е единствения женен в групата.

Дебатът се развихряше, въпреки горещината.

Обсъждаше се лакомията. Чудеха се дали тя е грях или не.

– Та това е толкова нищожно нещо, – треперещият глас на Данаил изразяваше явно настроението му по въпроса.

– Крайно време е, изобщо да не се смята за грях, – отзова се неясно словоизлияние Дончо, докато натъпкваше цяла пица в устата си.

– Трябва ли да се изпитва чувството за вина, когато все още имам място в хранопровода си за още нещо? – попита пълничкия Спас.

– Е, лакомията не е чак толкова голяма работа, колкото и се придава, – усмихна се Крум.

– Все пак можеш да я изповядаш като грях, без да споменаваш името ѝ, – отбеляза Васил.

– Какво толкова? – опули очи Ставри. – Замиташ я под килима и се съсредоточваш върху истинските грехове.

– Това е объркваща тема от години, – сбърчи нос Тони. – Трябва да се променят и изяснят нещата относно това.

– Не ме интересува лакомията, – каза Братан. – не обичам много да ям, но виж за мързела не съм съгласен да го считат за грах.

Повечето се засмяха, защото знаеха прословутата „работливост“ на последния изказал се.

Странно, тези хора говореха така за греха, сякаш никога не са чели Библията.

В късният следобед в полицията нямаше много хора.

Пристигналият възрастен човек там, видя петле затворено зад решетките.

– В какво е обвинена тази нещастна птица? – попита той.

Дежурният полицай без смях обясни случая:

– Задържахме малчуган, който бе откраднал това петле …

– Къде е момчето? Защо петлето? – свъси вежди човекът.

– Момчето предадохме на родителите му, но то нямаше представа от къде точно го е задигнало.

– Да бяхте и него пуснали, – каза възрастният мъж.

– Къде? На улицата, – възмути се полицая. – Този пернат нещастник веднага ще стане за храна на бездомните кучета. По-добре да си седи тук.

– А грижите ли се за него?

– О, – възкликна полицая, – храним го, поим го, дори старшия му донесе една шепа очистени орехи.

Ето това е да си под покровителството на полицията!