Един ученик попитал учитяля си:
– Учителю, защо не ни давате знанията на готово, както правят другите, а ни принуждавате да мислим, да размишляваме и да дообмисляме всичко.
Учителят, както обикновено не отговорил директно на въпроса, а попитал ученика:
– Кажи ми, ако трябва да стигнеш до място, в което никога не си бил, какво ще направиш?
– Ще се обърна към някой, който познава това място – отговорил ученика.
– Какво предпочиташ, да те отведат до това място със затворени очи и там като пристигнеш да ги отвориш или предпочиташ да те заведе знаещ човек, като ти предостави възможност да запомниш околността и те остави сама да се оправяш, като от време на време ти помага да намериш правилната посока?
– Разбира се, по-добре е да ми помогне и ориентира знаещ човек, –  казал ученика.
– Но защо ти е да знаеш и да разбираш всичко това?
– Е, как? Ако следващия път попадна там, и нямам водач няма да мога да се ориентирам и да се насоча в правилната посока. Но ако аз съм бил там, няма да имам никакви трудности и всичко ще бъде много по-лесно, отколкото на някой, който не знае и лесно може да се заблуди. Ако ме заведат до непознатото мястото със затворени очи, то мога да се усъмня, че водача ме е довел не там , където трябва, защото аз няма да видя нито указателите по пътя, нито името на мястото.
– Ти сам си отговори на въпроса, – засмял се учителя. – Да знаеш целта, не означава да се добереш до нея. Трябва да знаеш пътя към нея и са ти нужни сили, за да изминеш този път със собствените си крака. Разбери, никой няма да ни носи на гърба си.
Ето за това ви уча на проницателност и да усещате нещата, така че мен ако ме няма вече, вие сами да се оправяте във всяка ситуация. Искам сами да научите да намирате източника на знанието. Нима мислите, че цял живот ще ви водя за ръка? Именно така задавайки ви въпроси, ви уча твърдо да стоите на краката си и ви подготвям за самостоятелен живот.
Да знаеш нещо и да го разбираш са две различни неща. Можеш да научиш всичко написано по даден въпрос, но по-добър за разрешаването му няма да станеш. Можеш да знаеш крайната цел, но ако не знаеш как да достигнеш до нея, няма да я достигнеш. Знанието, което си усвоил трябва да го живееш ден след ден, а пътя, по които вървиш към целта е нужно да го извървиш крачка по крачка. Заученото знание, за което не сте положили труд, нито сте го опитали на практика, не струва нищо и никой няма да го оцени. Колкото повече сила изразходваш за нещо толкова повече го цениш. Чуждото, неизживяно знание е като фалшива монета, тя прилича на истинската, но с нея не можеш да купиш нищо.

Един човек умрял. Неговото куче легнало до него и също умряло.
И ето душата на човека стои пред вратата с надпис „Рай“, а до него душата на кучето му. На вратата има упътване: „Забранено е влизането с кучета!“
Човекът не влязъл, а минал покрай нея.
Продължили по пътя двамата – душата на човека и на кучето. И ето втора врата. На нея нищо не пише, но там седял старец.
– Извинете ме, уважаеми,….
– Аз съм Петър.
– А какво има зад тази врата?
– Там е раят.
– А с кучето може ли?
– Разбира се!
– А по-рано, каква беше тази врата?
– Ада. До рая идват само тези, които не оставят приятелите си.

Един човек искал да бъде щастлив. Видял един търговец, който бил богат и щастлив. Търсача на щастие си помислил, че този човек е щастлив за това, че върти търговия и трупа богатство. И той решил да стане търговец.
Друг стремящ се към щастие срещнал щастлив семеен човек. Той си помислил, че жената и децата го правят щастлив. За това решил да се задоми и да има жена и деца.
Друг търсещ щастие видял един щастлив свещеник, който служил в храма. Той веднага решил, че причината за щастието на свещеника е мястото, което заема, за това станал поп.
Минало време, но никой от тримата не станал щастлив. Те имитирали това, което са видели, а са забравили за най-важното – любовта и предаността, а също и служенето на невидимите неща, които придавали вкус на щастие при тези хора.

Балон летял във въздуха. Човекът, който летял в него не знаел къде се намира. Спускайки се към земята, забелязал една жена. Той се приземил дотолкова, че да може да я заговори:
– Добър ден! Ще ми помогнете ли? Бях се уговорил да се срещна с един човек, но сега не зная къде се намирам.
– Сега вие се намирате на 30 фута над повърхността на земята, между 59 – 60 градуса западна дължина и между 40 – 41 градуса северна ширина, – отговорила жената.
– Вие програмист ли сте?
– Да, а как разбрахте?
– Вие ми отговорихте абсолютно точно, но как да използвам информацията ви не знам. Честно казано, вие с нищо не ми помогнахте.
– А вие да не сте мениджър по продажбите?
– Да, а вие как се досетихте?
– Вие не знаете накъде да тръгнете и къде се намирате. Благодарение на въздуха вие сте се издигнали  на тази височина. Обещали сте да се срещнете с някого и се надявате, че хората, които се намират по-ниско от вас, ще решат проблемите ви. И последното, даже и в тази ситуация, в която трябваше да се срещнете с мен, виновна оставам само аз.
Ето така се срещнали програмист и мениджър по продажбите.
Изпълнявайте обещанията си. Не търсете виновни и хората ще ви търсят.

Един човек видял камила. Започнал да се смее:
– Каква крива шия има само.
Камилата му отговорила:
– Не ме укорявай за моята грозота. Нека да тръгнем по пътя и ще видиш, че моята шия ще се изправи. Тогава ще разбереш, че тя е създадена с определена цел. Ако лъкът не бе изкривен, как щеше да изстрелва стрелата?
Разговорът чул друг човек и казал:
– За разумните хора урода винаги е прекрасен и те никога няма да се присмеят на неговата грозота.