Природната красота на нашата планета е наистина изненадваща. Колкото повече човек обикаля планетата, на толкова повече природни чудеса става свидетел.
Планината Еребус е вторият по големина вулкан в Антарктида, който е активен от 1972 г.
На Еребус има много ледени кули, които са се формирали в резултат от отделянето на пари при вулканичната дейност. Много от тези кули постоянно изпускат пара.
Като допълнение  към тези вулканични „комини“, планината разполага с множество пещери, формирани по естествен начин, съдържащи плашещи подземни камери.

Блажен оня човек, който не ходи в сайта на нечестивите, не кликва върху линка на грешниците или не седи по Интернет форумите на развратниците, но по текста на Библията и библейските коментари курсора движи ден и нощ.
И той ще бъде като лаптоп с мощен процесор и дебъгави програми, които ще изпълняват всички операции и ще изискват всичко на времето си, и процесорът им няма да прегрява и във всичко, което правят, ще успява.
Не е така за нечестивите, те са като вятър, вметнати вируси и бъгове, затова нечестивите ще заключат за съд, а разредените акумулатори у грешниците в събранието на праведните.
Защото Господ знае алгоритъма на праведния, а на нечестивите ще бъде огъната дъната платка.

Понякога в това забързано ежедневие на човек му остава малко време да се замисли: „Какъв е смисълът на живота?“
Ето ви и някой мисли относно това, какво смята човек, че е смисълът на живота му:
Бъди благодарен за проблемите, които изникват пред теб. Те ще ти покажат колко струваш.
Прибираш се в къщи правиш си кафе или чай и сядаш в фотьойла, а наоколо тишина. И всеки от нас избира какво е това: самота или свобода.
Приятел се познава в беда….. Герой в битка……Жена – в бедност….
Човек, който се е научил да контролира емоциите си, е станал господар на живота си.
Не се връщайте в миналото то убива ценното ви време. Не стойте на едно място – вървете напред и не се оглеждайте. Хората, на които си нужен, непременно ще те догонят.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек, застанал в най-далечния ъгъл и нищо не казал.
Падишахът погледнал човека и погладил главата си. Мъжът се поклонил и прокарал ръка по устата си. Падишахът погладил лицето си. Човекът – гърлото. Царят докоснал корема си, човекът – крака си.
– Давам на този молител слитък злато! – казал падишахът.
Отговарящият за съкровищата на падишаха се подчинил. Мълчаливият посетител взел дара и си тръгнал.
Съветникът, седящ от дясно на падишаха, се разсърдил и запитал владетеля:
– За каква услуга толкова щедро награди този окъсан дрипльо?
– За царска, – отговорил падишахът, като се усмихнал. – Аз зададах на мъдрия човек три въпроса и той ми отговори.
– Но ние не чухме нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.
– Имащият очи вижда, който има ум разбира, – усмихнал се падишахът. – Аз си погладих главата и мъдрецът разбра въпроса ми. Попитах го: „Какво най- много ни угнетява?“ „Невнимателната дума“ – отговори мъдрецът. „А какво заплашва човек, който си е загубил лицето?“ „Това, – казал мъдрецът, – че дните и състоянието му преминават през гърлото“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза мъдрецът, – за това са дадени на човека краката, за да търси и намира работа и нищо да не пропуска от чудесата на белия света“.
Падишахът погледнал придворните си и се усмихнал за трети път:
– Вие също трябва да запомните тази мъдрост: „Устата води до беди, а краката до храната“.

Много хора вярват, че съдът е нещо като лотария, където всичко зависи от отношението на съдиите, подсъдимите, прокурорите и адвокатите. Разбира се, съдията, според правилата трябва да бъде възможно най-обективен и да не смесват личните си чувства с делата. На практика всичко е малко по-различно. Има случаи, които на никой друг не приличат.
През 2009 г. съдия осъдил на шест месеца затвора човек, който се прозявал шумно в съда. Освен това, този същия съдия осъдил за малък срок друго лице, чийто мобилен телефон звъннал по време на изслушването.
Клифотн Уилямс дошъл в съда, за да чуе присъдата на свой братовчед, който бил обвинен за нещо.
След като Уилямс започнал шумно да се прозява, съдията му дал шест месеца затвор.
Съдията оправдал своето действие с това, че Уилямс много шумно се прозявал, явно решен да наруши реда в съда.
Между другото, този съдия е отговорен за една трета подобни присъди, свързани със звънящ мобилен телефон, разговори в залата по време на съда и т.н., които са обявени в САЩ през последните 10 години.