Както обикновено мъжът се прибра в къщи късно. Той бе уморен и измъчен. На вратата го чакаше петгодишният му син.
– Татко, мога ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво се е случило?
– Колко получаваш?
– Това не е твоя работа! – възмути се бащата. – А и за какво ти е да знаеш това?
– Просто искам да знам. Моля те кажи ми колко получаващ за час?
– Ами, въобще…, 500. Защо?
– Татко, можеш ли да ми дадеш 300?
– Питаш ме само, за да ти дам пари за някаква глупава играчка? Бързо отивай в стаята си и лягай да спиш. Нима си такъв егоист? Работя по цял ден, уморявам се, а ти се държиш така глупаво?
Момчето отиде в стаята си, затвори вратата и си легна. А бащата продължаваше да се ядосва на искането на сина си. „Как смее да ме пита за заплатата ми, а след това да иска пари“?
След известно време той се успокои и започна да разсъждава трезво. „Може би нещо важно иска да си купи. 500 долара, това не са малко пари. Странно, до сега нито веднъж, той не е искал пари от мен“.
Когато влезе в детската стая, синът му беше вече в леглото.
– Спиш ли, сине?
– Не, татко. Просто лежа.
– Мисля, че бях твърде груб. Имах лош ден и просто избухнах. Прости ми. Ето вземи парите, които поиска.
Момчето се изправи и се усмихна.
– О, татко, благодаря ти!
След това то пропълзя под възглавницата и извади няколко смачкани банкноти. Баща му, виждайки, че детето вече  има пари, отново се ядоса. Детето събра всичките пари заедно и внимателно ги преброи.
– Защо поиска пари, щом си имал?
– Защото не ми достигаха.
Детето обърна глава към баща си и нежно каза:
– Татко, тук има точно 500. Мога ли да купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано, искам да вечеряш с нас.

През 1896г. в Детройт Форд се готвел да пусне своя пръв автомобил.

Неговото първо изпитание на пътя било възпрепятствано за около час.

Причината била в недооценяване на размерите на машината. Оказало се, че тя е по-широка от вратата на гаража.

Проблема бил разрешен с помощта на брадва, която „променила” размерите на вратата.

Малка костенурка, на име Джовани, е обвинена за предизвикване на пожар в жилище, когато собствениците не са били там.
Костенурката не е пострадала от пожара.
Според предварителни версии, костенурката е излязла от резервоара и е закачила инфрачервената лампа, използвана за отопление. Лампата е паднала, разбила се е и от лековъзпламеняващите вещества веднага е избухнал огън.
В гасенето на пожара са участвали повече от 60 пожарни, на които им е било необходимо час и половина, за да потушат огъня.

В нашия дом точно в 6 часа започва часът на пираните. По това време от деня всеки иска частица от мама. Най-малката дъщеря е гладна, синът иска мама да му почете книжка, баткото търси помощ за уроците, а съпругът ви се нуждае от любяща съпруга. Идва ти да зарежеш всичко и да избягаш някъде на далече.
Е, предполагам сте се досетили кога е часът на пираните. Да, това е времето, когато хората от вашият окръжаващ ви свят искат много, а предлагат малко.
У всеки началник има ден, когато изискванията превишават резултатите. За учителите „денят на пираните“ започва с пристигането на първия ученик и завършва с отиването на последния.
Трудно е в такова време. Търпението ти се изчерпва и усещаш предела на силите си. Тогава какво да правим? Обичайте трудното си ежедневие, обичайте хората, които не ви дават мира, обичайте, ……обичайте, ……..обичайте.