Английският любител художник Тони Плант смята, че неговото хоби, рисунки на пясъка, му дава творческа свобода, която с нищо не може да се сравни.
Плант работи повече от час при изработване и детайлна обработка на красивите модели.
Той изобщо не е смущава от факта, че рисунките му ще бъдат безвъзвратно заличени от прилива.
За да започне творческата си работа, роденият в град Нюкви, графство Корнуел, не е нужно нищо друго освен ентусиазъм и метла в ръка, с която Плант очертава новите модели.
Нужно е да има красиви пясъчни крайбрежия!
Самият художник признава, че един от плюсовете на неговото хоби е възможността да пътешества по „райските места“ на Обединеното кралство.
Тони Плант е на 50 години. Има две деца. С изкуство се занимава изключително в свободното си време. Това занимание не му носи пари, за това пък дава възможност на Плант да изрази себе си и да „погледне отвъд непознатото“.

Веднъж в годината между два от островите на южнокорейския окръг Чиндо морето се разделя и се образува проход с дължина 2 километра и ширина 40 метра.
Това става само за един час.
Много от местните жители и туристи свързват това явление с библейската история за разделянето на Червеното море от Моисей.
Разхождащите се по разкрилата се суша събират попадналите в този капан морски деликатеси.

Беше късен час и целият салон беше пълен. Викове и песни.
Аз седях сам на една масичка точно срещу вратата, откъдето влизаха кабаретните артисти, за да изпълняват номерата си.
И ето, отзад се изправи, приготвена, за да влезе, една танцьорка. Полугола капризно накитена, с кастанети на пръстите, с гъсто мазило на лицето си.
Тя се спря там за няколко мига с явно вълнение. После поправи тук-там накитите си, улови с лява си ръка  вратата, а с дясната се прекръсти три пъти.
И се втурна вътре, завъртя се във вихрен танц и зачатка кастанетите.
Никога религията не ми се е виждала тъй чудовищно отразена, както тая нощ, в това кабаре…..

Един човек отишъл в парка. Всичко наоколо било красиво, чисто и подредено. Изведнъж очите му попаднали на полянка, където предния ден е имало пикник. Наоколо имало разхвърляни хартии, бутилки и консервени кутии. Настроението му се влошило и той се насочил към изхода на парка, като решил повече да не стъпва тук.
В същия ден в парка дошъл и друг човек. Той също видял обезобразената поляна, но решил да не й обръща внимание и продължил  по-нататък. Избрал си хубава поляна разположил се на нея и започнал да се възхищава на заобикалящата го красота, а вечерта се прибрал щастлив.
В парка дошъл и друг посетител. Той също видял разхвърляните остатъци от пикника. Това не му харесало.За разлика от другите двама, които видели това място, той тръгнал към тази поляна и започнал да събира разпръснатите хартийки, бутилки, ….и ги слагал в кофите за боклук.
Повечето хора минаващи от там виждали един добре облечен човек там как събира и изхвърля боклука от поляната и отминавали, но имало и други, които, спирали и започвали да му помагат. Нещо ги сближавало и те ставали много по-близки.
Най-интересното е, че много от децата се откъсвали от придружаващите ги родители и с желания се включвали в почистването. След час поляната не била същата, минаващите преди край нея едва ли ще я познаят.
Хората участващи в почистването седнали на нея и се наслаждавали на красотата на природата, на чистотата, общението по между си и радостта от извършената работа. Този ден всички те се прибрали в домовете си като приятели, с изпълнени сърца от любов.
Няма значение, че те били от различни крайща на града, но сърцата им били свързани в едно, Какво от това, че никой не забелязвал тези цветя и тази красота, важното е, че те ги „видели“ и „почистили“, за да ги видят и другите.

Старостта е много коварна. След като дочака своя час, издевателства над външния вид. Когато бях малка, мислех, че бабите и дядовците са наведени, поради тежестта на мъдростта. По-късно споделих мислите си с майка и й казвах:
– Погледни не са ли като слънчогледите, натежали от семките в питата?
Сега ми се струва, че в това има частица истина.
Навярно лошата осанка, белите коси, жълтите нокти и кожа са обработени от времето.
Но това е цената на мъдростта… Много повече знаеш, но вече не можеш….